– Разбираме, че политиците са представителна извадка на самите нас и все пак имаме по-големи очаквания за езика, който използват от парламентарната трибуна и към опонентите. Наивни ли сме в очакванията си?
– Очакванията ни са за нещо повече. Винаги. Затова именно се доверяваме на определени личности, именно затова им делегираме правото да ни управляват и да изпълняват обещаното и онова, което искаме от тях. И това е причината винаги когато се разочароваме от някои управници, да предоставяме властта на някого другиго. Друг е въпросът какво е нивото на нашите родни политици – какво образование имат, какво възпитание носят, в какви ценности вярват и изповядват във всекидневието си дори.
Казват, че всеки народ заслужава управниците си, но аз дълбоко вярвам, че българите заслужаваме много повече.
– Бедната езикова култура на някои политици вече не ни прави впечатление, но продължава да ни стряска агресията на уличната реч и вулгарността, които като че се засилват през последните години. Защо се опростачава езикът в политиката?
– Не споделям мнението, че избирателите са виновни за това. Поне не изцяло. Просто това ни се предоставя на политическия „тезгях“ – хора случайни, неподготвени, без предишен професионален опит, със съмнителен интегритет и колеблива професионална кариера и неясна експертиза.
Едната надежда ни кара да търсим винаги по-доброто, различното, новото. Но явно и за съжаление определени персони съумяха да узурпират публичното пространство в последните 30 години, успяха да създадат и капсулират една властваща политическа клиентела.
– Говорят както мислят ли, или специално се стараят да ни впечатлят с надеждата, че така са по-интересни?
– Би било жалко, нещо повече – страшно, ако това, което говорят, е онова, което мислят. Повечето, позволете за оценката – неадекватни изказвания и лош, неподходящ за нивото на държавници език, отдавам на неконтролирана емоционалност, липса на трезва преценка за конкретната ситуация, прекалено доверяване на т. нар. консултанти, пиари и други самозвани „стратези“ и съветници. Но и на прекомерно самочувствие, арогантност и надменност.
Това води до опошляване на политическите взаимоотношения и нрави, но още по-лошо – до задаване на изключително негативен пример за подражание.
– Докато имаше 2 г. парламентарна криза, езикът на политиците в правителствата като че се беше поукротил – да, беше пълен с клишета и опорки (Кирил Петков, Корнелия Нинова, Гълъб Донев), но общо взето, не нарушаваше добрия тон. Сега пак звучи хъшлашкото „Ще ви бием и ще си вземем това, което взехте от нас.“ (Борисов), подкрепяно от циничното „пи мазно турско кафе и седеше в скута ми“ (Пеевски). Как обяснявате тази промяна?
– Позволете ми да добавя към това ваше коректно описание и заявеното от обещаващите промяна „няма ляво, няма дясно“. Несъмнено липсата, дефицитът на политически идеологии, но най-вече произтичащата от тях ценностна система се очертават като най-големия проблем в съвременната българска политика.
Да добавим и все още несъществуващата българска доктрина, българска мечта, а и отколешния „келепир“, свързван с властта и политиката…
Когато едно политическо статукво започне да се интересува единствено от своето оцеляване за сметка на обществения интерес, когато личните алчни финансови щения, но и егоцентричен властови интерес, вземат връх над благото на народа, се променя и отношението към другите, и поведението, и външността, и езикът, който се използва.
Вярвам, че думите са отражение на мисълта, на морала, на душевността. Вярвам, че те са огледало на личността – те са сила, но и власт.
Затова трябва да се научим не само да слушаме, но и да чуваме какво ни казват политиците и да разбираме какво всъщност имат предвид, за да им делегираме доверието си.
– След дълги години мълчание в парламента Делян Пеевски проговори с изрази като „делкане“ (за съдебната система) и „едно бау-бау“ (за Кирил Петков). Какво ни казва с този език?
– Има политици, на които хората бързо прощават всичко – и решения, и поведение, и начин на изразяване. Това са т.нар. харизматични лидери. Дали упоменатият от вас е от тях? Не съм съвсем сигурен.
В случая провиждам по-скоро идеята да се влезе в ролята на ментора, който иронизира всички опоненти, на човека от народа, който винаги проявява пиперливо чувство за хумор и стремеж да бъде разбран от всекиго, на проявяващия някакъв вид назидателност към другите, които се държат като в детската градина…
Дали това е отражение на самата личност на Пеевски, или е премерен ПР политически имидж? Дали това не е осмислено прагматично политическо действие, или е обикновен популизъм? Въпрос на сериозен анализ, но и все повече на субективна интерпретация и обикновено пристрастие.
– Схващат ли политиците разликата между просто говорене и радикално опростяване?
– Явно не…Със сигурност можем да твърдим, че политическото говорене е инструмент на властта, то е упражняване на власт. То е власт. А за да се усвои, са нужни и подходящо базово образование, постоянно себеусъвършенстване, авторефлексия, самокритичност, придобиване на нови умения, тренинги… Мога да продължа и още. Но явно независимо от високомерното им самочувствие и себеоценка политиците ни си остават просто човеци и един път докоснали се до властта, или докопали се до нея, се възгордяват, започват да се смятат за истина от последна инстанция, за недосегаеми и вездесъщи.
Но това е временна самозаблуда, защото в крайна сметка идват избори, а „Глас народен – глас Божи“ – българите са особено, даже прекалено, търпеливи, но можем да си припомним колко политически проекти и политически „месии“ получиха своята народна оценка в последните 35 години и отидоха на бунището на историята.
– Влияят ли се избирателите при избора си от това какъв е езикът на политиците? Избирателите ли провокираме политиците да говорят така, за да ни се харесат, или политиците говорят както си искат, а ние ги харесваме безкритично…
– Поради действия и най-вече бездействия на политическия „елит“, активно участващите в политическия процес са сведени до санитарния минимум – до т. нар. твърди ядра. А тези най-верни последователи и почитатели винаги ще гласуват за „своите“, независимо от начина им на изразяване. Даже вербалното противопоставяне им се харесва, втвърдяването на тона, дори откровените обиди, заплахи и обвинения им импонират, радват ги и ги запалват все повече.
От друга страна, същото това поведение и език отвращават, отблъскват и деморализират огромната част от избирателите, като ги демотивират да участват в политическия процес, видимо и по откровено притеснителната тенденция за спад в избирателната активност.
И тук прагматизма на политиците, обикновената математика, влиза в ход – колкото по-малко са гласуващите и колкото повече от тях са им верни „фенове“, толкова по-успешни ще бъдат. И ще продължават впоследствие да говорят от името на народа. Така е устроена демокрацията – активните побеждават пасивните, макар често и да са малцинство.
Ема ИВАНОВА
- Росен Стоянов е роден на 2.V.1972 г. Професор по обществени комуникации и информационни науки в Нов български университет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др.
ИМАМЕ ПОПУЛИЗЪМ ВМЕСТО ПОЛИТИЧЕСКА КОМУНИКАЦИЯ
– На какво ниво е политическата комуникация?
– Политическата комуникация у нас е на определено субективно ниско ниво. Липсва извеждането й като съществен елемент от политическата надпревара.
За сметка на това се залага повече на популизъм, политическа кампания на терен, на нерегламентирани, меко казано, взаимоотношения с избирателите, на политически клиентелизъм.
Поради заявките на поредните месии окупирането на политическата активност от хора с неясна биография, странни бизнес успехи, зависимости от политически, икономически и личен характер, но и свързани с правосъдието проблеми, на липсата на международно „признание“ и хлабав личностен авторитет, се разчита повече на емоционализирането за сметка на рационализирането в общуването политици – избиратели.
А рецептата за справяне с тази неявна политическа криза?
Вярвам, че решението на този, но и на критично достатъчно количество дефицити и проблеми у нас, се корени в образованието и критичното мислене.
