– Преди 15 г. издадохте книгата „Превратаджии от първо лице“ с интервюта и разкази на хората в близост до Живков, а наскоро и „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“. Защо решихте да разкажете сега за държавата и властта на Живков?
– В продължение на 20-ина години, докато работех в различни издания, съм се срещал и интервюирал някои вече исторически личности като Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Стоян Михайлов, Йордан Йотов, които са били до върха на властта в онова време. Но също така интервюирах и жертви на режима на Живков като ген. Цвятко Анев, т. нар. врачански атентатор и др. И един ден реших, че всичко може да се събере в една книга. Първо беше за превратаджиите, после я доразвих. Написах и текстове, разкриващи механизмите на Живковата власт, кръговете около него като кабинета и ловната дружинка, как точно е свален на 10 ноември 1989 – дали е преврат и др. Също и биографична справка и подробности за неговата фамилия. Знае ли се например с какво се занимава внукът Тодор Живков, който живее в САЩ?
Около фамилията има много неизвестни. Всичко това стана една книга, която е писана така, че да е разбираема и от младите, родени след 1989 г. Сега на Живков гледат романтично, колко беше хубаво при него и т. н. Генерал Цвятко Анев казва: „При Живков беше добре не благодарение на него, а въпреки него.”
– Живков осъществява 33 г. еднолична власт в Източна Европа, а не е харизматичният Фидел Кастро, управлявал Куба 47 г., нито „Великият вожд“ Ким Ир Сен, водил Северна Корея 46 г. Кои негови качества или липсата на кои качества в партията/обществото му позволяват това?
– Само Кастро оцелява в ново време, до края на ХХ век и началото на XXI век. Енвер Ходжа в Албания си отива преди Живков. Ким Ир Сен умира 1994 г. и отстъпва властта на сина си. Срамно е да се сравняваме със Северна Корея – той и Живков искаше да лансира дъщеря си и сина си във властта. Добре, че синът му нямаше никаква амбиция. Най-близо сме с Албания като народ и форма на еднолична власт. Кастро е съвсем друга история. При всички критики към него, той е истински лидер, философ, оратор, политик, една от световните личности на ХХ век. Живков само чете доклади и концепции, писани от кабинета му и пуска дебелашки шеги в по-свободните си изказвания. Трудно може да се обясни дългогодишната му власт. Необразован, но изключително хитър и ловък в апаратни игри и интриги. Усеща, че Държавна сигурност е лостът да крепи властта си и тя се занимава основно с това. До някое време един доверен генерал Мирчо Спасов е предотвратявал опитите да подкопават властта му. В общи линии у нашия народ има търпимост, а властта на Живков ловко предотвратява всеки опит нещо да се промени. Има опит за преврат или по-точно опит да свикат пленум и да сменят Живков през 1965 г. – т. нар. група на Горуня. Той е наивен опит, потушен, след което са разчистени всички критици на Живков, дори тези, които нямат нищо общо с преврата. И режимът се закрепва здраво.
– Срещу Живков се водят: Дело № 1 за злоупотреби, незаконно раздаване на апаратаменти, коли и представителни пари от УБО, Дело № 2 за партийни помощи на „братски“ партии и движения, Дело № 3 за раздаване на кредити на развиващи се страни. Дело № 4 за причините и виновниците за икономическата катастрофа на страната, дело за възродителния процес, дело за лагерите…. Делата не установяват лична вина. Върховният съд отменя присъдата по единственото дело, по което е осъден на 7 г. – Дело № 1. Не тръгва ли оттук усещането за целия преход, че политиците у нас са безнаказани и че в годините преди 1989-а няма нищо за осъждане?
– По Наказателния кодекс има само персонална вина, не колективна. За раздаване на помощи на братски страни, кредити, за решения на Министерския съвет или Политбюро Живков не може да бъде осъден. Това, че е раздавал с подписа си апартаменти в нарушение на тогавашния ред е друг въпрос. А тогава коментираха, че го съдят за кокошкарски работи. Не е така – това е корупция. Както и милионите, които е взел като хонорари по специална тарифа, за издаването на доклади и концепции в събрани съчинения, които са писани от колектив. Осъдиха го, но отмениха присъдата му заради новата конституция, по която държавен глава не може да бъде съден, освен за държавна измяна. Тоест новата конституция подейства с обратна сила за минало време. А Живков можеше да бъде съден и за предложението си България да стане съветска република, внесено най-сериозно за обсъждане и прието положително, защото той го внася. Дори от СССР са се смутили от такова предложение. Слава Богу.
За Възродителния процес също има колективни решения, но Живков с гордост казваше, че той отговаря, той седи зад това решение. Възродителният процес излишно обтегна отношенията между българи и български турци. И това създаде партията ДПС впоследствие. Изключително глупава е властта за тези 33 години под негово управление. В Гърция и Турция българите тихо и безболезнено са загубили българските си имена, постепенно. Тук Живков прави преименуване с жандармерия, милиция и армия, с брутални репресии, които да отчуждят тези хора. И ги подтиква да се изселят в Турция, дава началото на Голямата екскурзия. Националистите го хвалят за това, а то подкопава националната сигурност в дългосрочен план.
– В книгата ген. Цвятко Анев няколко пъти споменава, че Живков е имал „по-умен съветник“. Пишете за Милко Балев, за обкръжението – секретарка, медицинска сестра, ковчежник, ловна дружинка… Кой евентуално го е съветвал?
– Живков се е ограждал с формални и неформални кръгове във властта. Политбюро е официалният властови кръг. Живков през годините издига и премахва от Политбюро едни или други фигури, които могат да са конкуренти, да го изместят. Освен Политбюро има кабинет със съветници, които разработват неговите концепции. Има и неформални съветници каквито са ловната дружинка – с двама академици, писатели. Няколко жени до него – секретарката Горинова и сестра Младенова, са били най-близките му хора и са придобили сами по себе си власт поради всекидневна близост с него. Горинова е регулирала достъпа до него и е вдигала дори петолъчката. До някое време таен съветник и изпълнител на мръсни поръчки е ген. Мирчо Спасов, награден с всички най-високи ордени, два пъти с орден „Георги Димитров”. И т. н. Приближен, с изключителен достъп до Живков, е бил починалият неотдавна Васил Златев, който е почти 20 години кмет на Правец. Не е издиган в йерархията на ЦК и правителство, а е от най-близките, влизал по всяко време при Живков, без да чака. Той става един от най-богатите българи след падането на режима, притежава земи, хотели, цял холдинг. Предполага се, че е ковчежник пазител на заделено от Живков за фамилията. Никой нищо не може да докаже и никой не се интересува вече.
– От главата „Вождът милионер“ научаваме, че през 80-те години Живков е получил общо 1,23 млн. лв. от хонорари за речи и доклади, на повечето от които той не е автор. През периода 1985-1989 г. УБО отделя за пътувания в чужбина, вили и др. 356 800 лв. за Евгения Живкова и 467 900 лв. за Владимир Живков. Това е време, когато билетчето в София е 6 ст., хлябът 36 ст., киселото мляко – 18 ст. кофичката. Защо си спомняме с умиление за билетчето, хляба и млякото, но сме безразлични към ограбеното от Живкови…
– Сега крадат милиони, корупцията е чудовищна и на този фон тогавашните разходи за фамилията на Живков и неговите хонорари изглеждат малки прегрешения. Само че не са. Да припомним, че един апартамент, за който се чакаше години, струваше 10-ина хиляди лева. А за фамилията на Живков годишно се харчат грамадни суми за онова време. Официална корупция – за генералния секретар всичко е разрешено, всичко се доставя за него и фамилията му – западни коли, скъпи имоти с материали по второ направление и т. н. Докато народът чака апартамент панелка и ред за кола 15 години. Сега това го забравят.
Ема ИВАНОВА
- Иван Бакалов е журналист, работил във вестниците „Сега“, „24 часа“, „Новинар“ и др. Редактор е на електронното издание e-vestnik. Автор е на книгите „Превратаджии от първо лице“, „В сянката на Борисов“ и др.
ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И РЕЖИМЪТ
– Казвате, че „интелигенцията ни няма друг начин на съществуване освен чрез колаборационизъм с личния режим на Живков под една или друга форма“. Наистина ли е нямала, или по-лесният начин е да живееш така?
– Режимът след опита за преврат през 1965 г. става непоклатим. Представят критиците на Живков като сталинисти и маоисти, тоест той едва ли не спасява интелигенцията. Всъщност режимът на Живков е неосталинистки с кадифени ръкавици. Интелигенцията се пречупва, нямаме писатели дисиденти в затвора, властта подкупва, вместо да арестува. Раздава апартаменти на критично настроени писатели и интелектуалци, лесно се укротяват. Така един Стефан Цанев примерно не можа да стане българският Хавел. Стана голям антикомунист след 1990, преди това пишеше стихове и за комунизма, и чекистите.
И досега интелигенцията от онова време не може да асимилира какво е било и каква е била тя тогава. Някои го описват като много страшно, за да си придадат някакво значение. А и просто има страхливи – разказвал шепнешком вицове в кухнята пред жена си, на пусната чешма, че може да го подслушват. А никой не се е интересувал от него. И това минава за голямо геройство.
