Празник на Тетевен – 1 ноември
Благодарствено писмо на Тетевенската община до сина на Крачун Иванов
„В различни времена политическите обстоятелства принудиха българите да се преселват в свободна Румъния; турските гонения и тиранство станаха причина да се отдели една част от народа и да търси свободно прибежище; черните теглила и неволи заставиха много българи да оставят гробовете на своите деди и бащи и да живеят на чужбина!“, писа някога бележитият възрожденец Любен Каравелов.
Един от тези преселници на север от река Дунав бил и Крачун Иванов, родом от Тетевен, когато след кърджалийския погром над родния му градец в началото на ХIХ век семейството му потърсило убежище в големия град Крайова на тогавашното Влашко княжество.
Установил се на новото си местожителство в младежките си години, способният и предприемчив българин скоро се издигнал като един от видните търговци в града, заедно с брат си Сава. Според румънска документация от онова време се вижда, че двамата братя били сред големите крайовски търговци и земевладелци, които имали делови връзки с Виена, Лайпциг (Липиска), Сибиу и други външни центрове. Крачун Иванов, който е вероятно по-големият от братята, притежавал в Крайова дюкяни и складове със стоки, с които търгувал и на кредит. През 1825 г. той закупил и голямо земеделско имение (мошия) в с. Корнети, а се занимавал и с лихварска дейност. Натрупаното значително богатство осигурило на българина сериозен авторитет сред тогавашното крайовско общество.
Той бил измежду дейните участници в църковния и обществено-културния живот на столицата на малка Влахия, както и сред ктиторите и ръководителите на някои църкви в града, основател и дарител на учебни заведения. Всичко това му спечелило висок престиж и име в града, и затова Кр. Иванов и брат му били удостоени с почетната титла „жупан“, а според някои сведения участвали в градската управа на Крайова и на махалите, в които живеели.
В някои румънски публикации се твърди, че Крачун Иванов в зрелите си години бил вече румънизиран преселник. Но редица факти от неговото житие-битие, особено от последните години от живота му, сочат убедително, че той е носил своето българско народностно самосъзнание, поддържал е връзка с родния си град Тетевен.
Това се потвърждава особено от осъщественото преди 170 години негово голямо дарение в полза на училищното дело в родното му място. За мотивите, които са движили родолюбеца в това му народополезно начинание, съдим преди всичко от запазените две негови писма от 1856 г., на които ще се спрем в следващите редове.
Първото писмо на Кр. Иванов, изпратено от Крайова на 12 април 1856 г., е адресирано до хаджи Кънчо Стойчев в Тетевен. В него най-напред се казва:
„Кир Петко Николов ми е казувал заради ваша милост, че обичате и имате радост да сторвате добро, затова смея да ви досаждам сас това, що пиша по-долу.
Аз сам са наемнал, и да ми е Бог на помощ, да устроим една школа за момичета в мястото дету сам са родил, сас моя харч, която школа да е наблизу окол черквата, та да можат да я достигат сичките махали.
Незнам дали са намерува една такава къща, готова да я купим, или едно място да я направим из ново. Колку да бъде голяма и за колку момичета, да намерите Ваша милост, [и]Петко, и да я наредите там. Аз бих щял да купа и един милк [мюлк -недвижим имот] за тази школа, цената му да бъде до петстотин жалтици маджарски, та от неговия гелир [печалба, доход] що донесе през годината, да са може закрие харчта [разноски] годишната на школата.“
Както се вижда, щедрият благодетел е обмислил добре народополезното си начинание. Той бил готов не само да дари сума за сграда на училището, но чрез допълнително дарен приходоносен имат да осигури и издръжката му през следващите години. Това показва неговото просветено родолюбие и богатия му жизнен и практически опит и го представя като един от първоначинателите на българското девическо образование.
По-нататък Кр. Иванов пише:
„По кир Марина Николов Ви прата един чифт одежди сичкия такъм [комплект; съвкупност от вещи], черковни, и гроша хилядо турски, в двеста, сфранци [цванци – австрийска монета] – одеждите да ги дадете на епитропите на черквата, а от парите за половина да купите книги, дету ще Ви каже даскала, че трябат в школата, и да ги подарите на децата сиромашки, и да бележите в сяка книжка, че ги сам подарил аз, – а за другите половина да купите нящо облекло за неволниците, дету са намяруват на манастиря „Свети Георги“,… ако ли не, да ги раздадете на други сиромаси, дету намерите мунасип [подходящо], че им се пада помощ“.
В края на писмото си Кр. Иванов настоява тетевенските първенци да вземат присърце подетата от него инициатива за откриване на девическо училище:
„Заради дялото на школата молим Ви да са разговорите и сас другите чорбаджие, да им кажете от моя страна много здраве, да ся посовятите наедно и да ми отпишете до колку може да достигне харч да са направи къщата за школа, и ако са намярува там такъвзи милк, да купим за нея и до колку гелир може да донесе ката[всяка] година.“
Идеята на Крачун Иванов намерила положителен отзвук у тетевенските първенци и на 12 август с. г. те изпратили отговор до него, за което научаваме от ответното писмо на самия благодетел с дата 20 септември. В него той одобрява купуването на къща за училището, като изисква тапията [документ за владеене на имот] за тая къща да се запише на негово име, да се утвърди от манастира и да се упомене за каква цел е подарена. Цената на този имот в размер на 7500 турски пари или 107 жълтици царски той изпратил по Николович и поискал потвърждение за получаването им. Освен това ги уведомил, че е помолил известния емигрантски деец Михаил Кифалов, също родом от Тетевен, за набавянето на „таблици и книжки“, т. е. за най-необходимите учебни пособия за новото училище, които се надявал да получи скоро. По-нататък в писмото си той отново повдига въпроса за купуването на недвижим имот, от чийто доход да се осигури издръжката на училището в бъдеще. Интересно в случая е и заявлението му, че ако той починел преди това да бъде сторено, то тетевенци трябвало да запазят писмото му, което да послужи пред неговия син като уверение каква е била волята му и наследникът му трябвало да я изпълни. Този факт още веднъж показва решимостта, с която благодетелят се е заел да осъществи родолюбивото си начинание. За това говорят и следните му думи, отправени към неговите съотечественици в Тетевен: „Молим Ви, постарайте са да са подкачи учението в училището, до кат сам и аз жив да са порадувам.“ Като искрена изповед и копнеж по родното място звучат тия думи, изречени от остарелия вече преселник, принуден да прекара дните си далеч от родния край, споменът за който той пазел през всичките си дни. И писмото продължава: „Името на школата молим Ви да турите на мойто име, да се зове „Училище Крачуново“. Чакам без терпение да ми отпишете, че са е закачило учението в школата.“ Без съмнение тук прозира желанието на дарителя името му да се запази в паметта на поколението и това наистина става с дълголетното съществуване на това училище в родния му град.
Тъй като в Тетевен нямало подходящ недвижим имот, който да дава съответен доход за издръжка на девическото училище, Крачун Иванов закупил в Крайова двуетажна сграда с дюкяни, доходите от които, с някои прекъсвания поради секуларизацията на имота от румънските власти след Първата световна война, се ползвали от Тетевенската община докъм средата на ХХ век.
В една дописка от Тетевен с дата 26 януари 1858 г., отпечатана в „Цариградски вестник“ вероятно по повод кончината му се казва, че „доброто чувство за отечеството всегда живяло в сърцето му“ и затова „ще да остани името на приснопамятнаго Крачуна Иванова незабравено в род и родов… Вечна е твоя памят достоблаженний и приснопоминаний Родолюбче!“
И наистина създаденото от Крачун Иванов преди 170 години училище устоява на времето и просъществува и в наши дни. Израз на благодарността на тетевенци към техния благодетел дава отправеният в годините след Освобождението специален благодарствен адрес към неговия син, който възпроизвеждаме фотографски и тук. В този документ между другото се казва, че Крачун Иванов „е пръснал искра светлина в родния си град Тетевен; той е основал първото девическо училище, купил е училищно здание и е завещал средства, големи за времето си, за да се поддържа на вечни времена… и положи първите основи за нашия напредък.“ Също така се подчертава, че с това благородно дело той е „посял първото семе за наука и просвета в нашия град, положил е първите основи на нашето възраждане и е оставил един благороден пример за подражание“.
Тези думи очертават достатъчно добре личността и делото на родолюбеца Крачун Иванов. Макар десетилетия да е живял в чужда страна и сред чуждо обкръжение и влияния, той не загубил българското си самосъзнание, не скъсал връзките с родното си място и сънародниците си, и винаги живял с мисълта да помогне на отечеството си. И с това e заслужил името му да се помни и тачи от всяко българско поколение.
Публикацията подготви проф. Николай Жечев
