Рашко Хаджи Стойчев – медицински фелдшер и член на революционния комитет в Копривщица

Рашко Хаджи Стойчев

Истински щастлива бе находката ми под № 11А9151 в БИА. Това са бележките на подпоручик Стоян Рашков Хаджистойчев, към които е приложен брой 361 на вестник „Отзив” от 4.III.1898 г. Тъй като бележките и написаното във вестника са почти идентични, предаваме дословно биографичната статия от вестника, посветена на Рашко Хаджи Стойчев:

 „Роден през 1836 г. в град Копривщица.

Първоначалното си образование получава в родния си град, където свършил III клас. След смъртта на баща си постъпил писар в град Пловдив при тогавашния чорбаджия Салчо Ив. Чомаков, гдето стоял една година. Оттам отишъл в Цариград и работил 6 месеца при един зъболекар, а сетне постъпил за „евзаджия” (фелдшер) във военната болница – Бахрие, гдето е престоял 7 години.

През 1876 г. той се запознал с Христо Търнев, който го посветил в тайната на новоорганизираните комитети в Пловдив и другаде и му обещал да го поздрави писмено от Пловдив, след като се види с членовете на комитета. През месец януарий 1876 г. получил писмо от Търнева, в което между другото му писал и това: „…тайната ти е поверена, ако приемеш – или – то задръж писмото, докато ти се поиска…(чертиците означават „смърт или свобода”)“. На това писмо на горния край е била залепена една ивичка и в края на тая ивичка нещо писано, което никак не могло да се разбере. Когато в същата пролет дошъл в Копривщица Бенковски най-напред му поискал писмото на Търнева. Бенковски и Р. Стойчев били приятели още от ученическата скамейка. Когато Р. Стойчев му подал писмото, Бенковски извадил из чантата си ивичка подобна на оная, залепена на писмото, съединил двете и тогава могло да се чете по тех „Средня гора”. Същият ден се основал в Копривщица комитет, състоящ се от 12 души членове, между които и Р. Стойчев. Положили клетва за вярност и Бенковски заминал за Панагюрище. След това се почнали приготовленията за въстание. Членовете се мъчели тайно да убеждават и други, тъй че след един месец имало записани въстаници около 800 души.

През всичкото време, когато е траяло въстанието той е изпълнявал длъжността на въстанически лекар по позициите, като се е грижил сам на свои средства за набавянето на превязочний материал.

След потушаването на въстанието и навлизането на турските войски в Копривщица на 5.V.1876 г. Р. Стойчев бил хванат и затворен. От Копривщица го завели в Златица. При всевъзможните мъки не могли да откопчат нищо от устата му. Тогава заедно с другите затворници бил откаран в София, където лежал един месец в затвора. Когато бил узнат от Пловдивските власти где се намира, поискали го телеграфически наверно за обесване. Но телеграмата гласела: „Хеким Рашко”. Тогава Р. Стойчев отказал, понеже имало и друг копривщенец хеким Рашко. Докле да се изпита в Пловдив д-р Рашко минали 12 дена. Ето и втората телеграма. Тогава исканият немало що да прави и тръгнал за Пловдив. След седем месеца строг затвор на 16.XI.1876 г. Р. Стойчев се е освободил не само от бесилката, но и от затвора – от комисията изпратена от Цариград и то благодарение на неговата недоказаност и отричане.“

Хиляда и деветстотната се посочва за година на смъртта на този бележит революционер, фелдшер и лекар.

***

Д-р Венко Гръмников – почитан лекар и пламенен родолюбец

Д-р Стефан Баламезов (д-р Венко Гръмников) със свои другари

Рожденото име на д-р Венко Гръмников  е Стефан Николов Баламезов. Бил роден около 1846 г. в Стара Загора.

До около 1870 г. следвал медицина в Букурещ. Поради революционните си настроения той бил мразен от чорбаджиите в родния си град и не можал да се установи там. Заселил се първоначално в Сливен, а от 1872 г. – в Пазарджик като лекар и аптекар. Аптеката на Гръмников се е намирала на главната улица срещу входа на църквата „Св. Богородица”.

Той бил освен вещ и почитан лекар и аптекар и пламенен родолюбец, читалищен деец, сътрудник в излизащите тогава списания („Летоструй”, „Право”, Читалище”), в които поместил статиите „За присаждането”, „Пищеварителний канал”, „Млекопитанието на децата” и други. Гръмников е бил покровител и предал лекарски знания на Васил Соколски.

Гео Нешев