Доц. Владимир Власков, климатолог: Чака ни горещо лято

• Свлачището край Пампорово е заради аномалиите с валежите

• В планините промените на температурите са по-слабо изразени

• Запасите в 200-сантиметровия почвен слой са между отлични и идеални – над 4 десетилетия не сме имали толкова добро оводняване

 – В началото на май ни изненада студено време – някъде дори валя сняг. Това стана, след като в края на април се радвахме на температури около 20 градуса. Тези амплитуди като че ли се срещат все по-често в последните години…

– Не са нетипични. Сривовете в температурите в определени части на пролетта станаха прекалено лоша традиция. През април такива сривове имаше между 5 и 9, 11 и 16, и между 18 и 23. Тези периоди са изключително важни за селското стопанско, първите два за овошките, а третият за лозята. Спомнете си 2020 г. В София на 1 и 15 април имаше над 10 см снежна покривка. От последните 11 години 8 от пролетите са били по-хладни от обичайното – под нормите са и при температурите, и при валежите.

– Само за нашия умерен климатичен пояс ли се отнася?

– Да, за него. Особено страда Европа, но е засегнат и Средният запад в Северна Америка. Промените с голяма амплитуда се отнасят не само в рамките на годината и отделния сезон, но и на отделните месеци.

– Говорите за статистически значими промени в температурния режим на България. Какво значи статистически значими?

– Когато отклонението е добре очертано като тенденция, а не е с големи различия. Средните температури в София в периода 1960-1990 г., които дълго време се водеха базови, са с около1-1,5 градуса годишно по-ниска температура в сравнение с последните 30 години. Това е съвсем друг характер на климата. Отделно в самите сезони има много големи различия. Но съществува компенсаторен механизъм – ако го нямаше, средногодишната температура нямаше да е с 1,5 градуса повече за София, а с 3 или 4, което би променило значително условията за живот и дейност на хората.

– Дайте пример как температурните изменения се отразяват на социално-икономическия живот на страната?

– По отношение на здравния статус на хората промените на температурата, атмосферното налягане, влажността на въздуха и силата на вятъра влияят много. България е една от най-тихите държави в света, но когато имаме силен вятър, това се отразява изключително негативно на хората (б. р. респираторни проблеми, падащи предмети). Цял дял от географията – медицинска климатология, се занимава с това.

В икономическия живот може да започнем от обикновените проблеми с транспорта и стигнем до явления като свлачището в Пампорово. Ерозията, свлачищата и срутищата се активизират много по-бързо заради по-големите амплитуди и аномалии не само по отношение на температурите, но и на валежите. Когато паднат за кратко време валежи, които са нетипични за съответния сезон, или са в голямо количество, това води до активизиране на всички процеси, които влияят върху инфраструктурата.

Има и нови явления като терминология – т. нар. атмосферна бомба или дивергенция (разминаване). Атмосферната бомба е сравнително ново като описание. То се случва в Средиземноморието в ограничена територия, като рязко спадане на налягането и завихряне, което образува малък циклон. Такъв циклон се образува западно от Албания и Република Македония – там през януари и февруари имаха сериозни наводнения. Този циклон продължи на североизток и на 18 януари в Москва паднаха 65 см сняг при рекорд от 34 см дотогава. Това са нови явления с изключителна мощ.

Дивергенцията е във връзка със сериозните нахлувания на въздух с много ниска температура от най-северните ширини от Северния ледовит океан. Тогава се получава промяна в ниското атмосферно налягане, което е над самия полюс, и се стига до разтичане на студени въздушни маси на юг – това води до сериозни промени в климата и температурите на отделни места.

– Прогнозирате трайно изместване на агроклиматичните зони в България. Как дребните стопани могат да реагират на промените?

– Тази година имаше отново поражения в Кюстендилската котловина при черешите. Но новите, по-устойчиви сортове почти не са пострадали. Работи се в тази посока и това е един от отговорите.

Старият метод срещу ниски температури, когато се следи внимателно прогнозата, е с т. нар. опушване, като се използват сено и слама. В по-съвременни условия, където имат възможност и по-големи масиви, се използват горелки, които повишават температурата в целия район. Те се слагат по определен начин и наклон, това е сериозен технически проект, не всеки може да го направи, плюс това той е доста скъп. Но като цяло резултатите не са много добри. Трябва да се залага на сортове, които са по-устойчиви към променящите се температури.

– Любопитно е, че има разлика в температурните промени в равнинните и планинските райони.

– Реално в България поясът между 800 и 950 м надморска височина се оказва може би с най-благоприятните температурни условия. В планинските райони изменението на климата не се усеща. Там нещата се запазват в по-спокойна ритмика. Има и разлики – през 2025 г. снежната покривка беше изключително тънка, но я имаше, имаше и нелош зимен сезон. Докато тази година беше поставен абсолютен рекорд на връх Ботев от 340 см снежна покривка на 5 април при стария 323 см сняг. Дори в момента (на 8 май) е 242 см. Което ни връща към въпроса за напояването. В момента запасите в 200-сантиметровия почвен слой са на границата между отлични и идеални. Повече от 4 десетилетия нямаме такъв случай на толкова добро оводняване на тези хоризонти. Подпочвените води са на максимална степен. На обикновен език: сега каквото и да се засее, то ще даде плод.

– По отношение на валежите сме на двете крайности – или е сушава годината, или толкова вали, че предизвиква проблеми. Хората сме приспособими, но какво може да се направи за земеделието?

– Трябва да вземем пример от държавите, които отдавна изпитват проблеми със засушаването. Капковото напояване е най-доброто решение – растенията се подхранват достатъчно и се губи по-малко вода. Нужно е възстановяване на напоителните системи там, където е възможно. Те бяха разрушени напълно абсолютно безсмислено и се налага да се започне от нулата. В определени райони на страната като Пловдивско-Пазарджишкото поле, където има достатъчно водоизточници, просто е грях да не се използва това за напояване с една съвременна напоителна система.

При валежите нищо не може да направим. Освен това те са характерни с петнист характер – образно казано, ако в центъра на София вали из ведро, в „Младост“ и „Люлин“ може и капка да няма. Те не могат да се предвиждат като количество на точно определено място.

– Какво да очакваме като температури за София?

– За София явлението топлинен остров е едно от най-важните. Със сигурност разликата в температурите между центъра на града и периферията не само ще се запазва, но и ще расте. Сега и през зимата, и през лятото има разлика от 3-4 градуса. Тази разлика през лятото е много опасна. Хора, които не са в добро здраве, и живеят или работят в централната част на града, буквално изпитват шок, защото 3-4 градуса над летните 30-35 градуса се усещат много тежко.

– Предупредихте за доста горещо лято – какви са аргументите ви.

– На първо място обяснението е от планетарен мащаб и промяната на температурата в Тихия океан с Ла Ниня и Ел Ниньо. Ла Ниня, която се характеризира с по-хладни води, беше почти до края на миналата година, сега е вече Ел Ниньо, който повишава средната температура на планетата. Макар и не съвсем директно, това се отразява и на климата в България. Когато е на ход Ел Ниньо (2024 и 2016 г.), летата са много горещи.

Другият ми аргумент е на принципа на компенсаторния механизъм. След тази наистина студена пролет, която имахме, вероятността да се случи горещо лято е над 60%  – имаме прецеденти в това отношение.

Ема ИВАНОВА