Атанас Сейков е роден на 18 март 1928 г. Писател пътешественик и преводач, автор на 15 книги и 127 публицистични произведения, отпечатани в 38 български и чуждестранни издания. Той е носител на титлата „Кавалер на честта” – награда на Международния биографски център, Кеймбридж, Англия. Голяма известност придоби съставеният от него „Речник – думи и изрази, употребявани от CNN“, двуезично английско-българско и българо-английско издание.
Българският читател гостува чрез есеистичните пътеписи на автора последователно в Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Швейцария, Германия, Англия, Турция, Япония… Всъщност това са литературни импресии, събрани в книгите „Голямата тайна” и „Как пробивам в живота”.
Атанас Сейков по силата на обстоятелствата се сприятелява с големия художник Златю Бояджиев и съпругата му Цена. Художникът обаче е стигнат от беда – претърпява парализа. За да се движи, налага му се да измоли лека кола не от кого да е , а от Тодор Живков, тъй като по това време разрешение за закупуване на моторно превозно средство са давали държавният глава и министърът на вътрешната търговия. И първият човек в държавата нарежда да му се отпусне черна „Волга”.
През 1975 г. Атанас Сейков, пропътувал почти цяла Европа с лека кола, става шофьор на Златю Бояджиев без възнаграждение в паричен израз, но го моли да илюстрира книгата „Голямата тайна” с описаните странствания. Специално за целта художникът си купил перо и туш. Заставал зад статива в ателието си в 7 часа и рисувал до 11 часа. Изглежда текстът на творбите в книгата събуждал у него положителни импулси и той създал 13 графични рисунки, които съпътстват написаното.
Рис. 1
С интерес Златю Бояджиев прочел пътеписното есе за Амстердам, където на 2 юни 1973 г. бил открит музеят на Ван Гог по архитектурен проект на Ван Трехт с изложени 230 картини и скици на стойност триста милиона гулдена. Художникът изобразил Холандия с характерната вятърна мелница. (Рис. 1)
Рис. 2
Друга илюстрация показва английската гордост „Биг Бен” в съчетание с вратата на „Даунинг стрийт” 10. Там до лондонския полицай е застанал с горда осанка балкански субект с мустаци, калпак и цървули, прихванал кривак. (Рис. 2)
„Пикльото“ е символ на белгийската столица Брюксел. (Рис. 3)
Художникът ги подавал на Атанас Сейков една по една. Писателят ги заснемал на фотолента, а оригиналите връщал на съпругата Цена със заверата да не уведомява Златю. Така се появяват литературните импресии, илюстрирани от златния художник Златю Бояджиев.
Венцеслав Пейков
