Стоян Данев е роден на 28.I.1858 г. в Шумен.
Когато е ученик, става четник в четата на Филип Тотю в Сръбско-турската война от 1876 г.
Завършва право в Хайделберг с докторат през 1881 г. и политически науки в Париж през 1883 г.
Установява се в София. Занимава се адвокатска практика и се включва в обществено-политическия живот. Влиза в редовете на цанковисткото течение на Либералната партия. През 1897 г. е посочен за негов лидер от самия Драган Цанков. Две години по-късно това течение се преименува на Прогресивнолиберална партия.
През 1901 г. Прогресивнолибералната партия поема самостоятелно управлението и д-р Стоян Данев е назначен за министър-председател и възглавява Министерството на външните работи. Една от съществените стъпки на неговото правителство е извеждането на страната от тежката финансова криза, наследена от режима на радославистите.
Тъй като княз Фердинанд не одобрява проруския курс на кабинета, предизвиква неговата оставка.
През 1906 – 1908 г. д-р Стоян Данев участва в Патриотичния блок, сформиран от опозиционните партии против управлението на второто стамболовистко правителство.
След падането на правителството на демократите през март 1911 г. д-р Стоян Данев е поканен от цар Фердинанд I да състави новия кабинет, но отказва и с тази задача е натоварен лидерът на народняците Иван Евстратиев Гешов.
Д-р Стоян Данев е избран за председател на V Велико народно събрание (юни – юли 1911 г.), което прокарва изработените от правителството на Демократическата партия изменения и допълнения в Търновската конституция.
След приключването на Балканската война (1912 – 1913 г.) лидерът на Народната партия подава оставка като шеф на правителството и неговото място се заема от д-р Стоян Данев. Водачът на Прогресивнолибералната партия застава начело на управлението на страната в изключително труден за нея момент. Между България и нейните балкански съюзници липсва единомислие по разпределението на освободените от Турция земи. Докато д-р Стоян Данев е склонен да търси мирен път за уреждането на възникналите спорове, цар Фердинанд I предпочита да действа със силата на оръжието. На 16.IV.1913 г., когато д-р Стоян Данев се кани да пътува в Русия, за да се отнесе до арбитража на руския император, монархът заповядва на българската армия да нападне едновременно Сърбия и Гърция и с това запалва искрата на Междусъюзническата война, от която България излиза победена и е хвърлена в първата национална катастрофа.
През юли 1913 г. д-р Стоян Данев подава оставката на възглавявания от него кабинет и използва краткия мирен отдих за възстановяване редовете на своята партия.
След катастрофалния изход за България от Първата световна война
д-р Стоян Данев се заема с възстановяването и организационното управление на своята партия. През ноември 1918 г. поема министерството на финансите в коалиционния кабинет на Теодор Теодоров. Същия пост запазва и в коалиционното правителство на Александър Стамболийски, формирано през октомври 1919 г.
Неудовлетворен от изборните резултати за своята партия, получени на изборите за XIX ОНС (март 1920 г.), подава оставка от правителството на Александър Стамболийски.
През ноември 1920 г. дава съгласието си за обединение на неговата партия с народняците в Обединена народнопрогресивна партия, на която става един от водачите.
През лятото на 1922 г. участва в изграждането на Конституционния блок за борба срещу управлението на БЗНС. На път за Търново, където през септември 1922 г. трябва да се проведе първият събор на блока, той е малтретиран от привърженици на БЗНС. След неуспеха на акцията е задържан заедно с други водачи на Конституционния блок. Отначало е хвърлен в един от столичните полицейски участъци, а през декември 1922 г. е прехвърлен в Шуменския затвор, където да изчака насрочването на Държавен съд, на който да бъде съден като един от главните виновници за първата национална катастрофа.
Превратът от 9.VI.1923 г. изпреварва свикването на проектирания държавен съд.
Д-р Стоян Данев умира през 1949 г.
Константин Танков
