Португалското градче с библейско име Назаре е популярен летен курорт, с подковообразния си широк и дълъг плаж, бивше рибарско селище, съхранило живи чертите на характера и традициите си, но най-вече природен феномен, който неудържимо привлича през ноември-декември световния сърф елит. Назаре е и една от най-популярните дестинации за посрещане на Нова година от португалците.
Започваме опознаването на градчето отвисоко
Намираме се на забележителна скална площадка. Долу в ниското е Прайа – градската част на селището със сякаш безкрайния плаж, белите къщи с перпендикулярни улички, открояващият се площад, в дъното – хотелите. Друга част на Назаре е Педернейра – града на хълма. А ние щракаме като луди на Ситио – стария град на скалата над океана. Впрочем всички правят като нас. Надвесили са се на 110 метра височина над необятната шир, една от най-красивите морски панорами в Португалия, дебнат чайките и насочили дълги обективи, ловят грандиозната гледка от всякакви ракурси.
Някаква странна мараня плува във въздуха. Не е ясно, а по-скоро задушно, ветровито, влажно – време, обичайно за тази част на Португалия, и някак си величаво. Морето е по-скоро спокойно, синьо-зелено, безкрайно… Все още не знаем каква уникална природна забележителност се крие в океанските дълбини!
Наситили се на пейзажа, обръщаме поглед към площада. Ситио – място за поклонение, свързано с
чудесата на Дева Мария
То има обичайните стари португалски къщи, боядисани в бяло, със сините азулежу, на които не спираме да се възхищаваме, но това, което е по-различно, е забележителната барокова църква Носа Сеньора да Назаре. В нея, казват, се съхранявала чудотворната икона на Дева Мария. Обръгнали сме на легенди, но все пак се заслушваме в тази: името на града произлиза от малката дървена статуя на Дева Мария – Черната Мария – донесена от Назарет в Светите земи през IV век. Може би действително е изработена от самия Йосиф, докато Христос е бил още малко дете, кой знае…
Легендата разказва за господаря на замъка Порто де Мос, който в една мъглива утрин през 1182 г., ловувайки както обикновено, следвал великолепен елен, който изчезнал, а той за малко да полети в бездна. Спасила го Дева Мария, на която се помолил, и конят спрял изведнъж, спасявайки живота на благородника. Малък параклис е издигнат като благодарност на площада, а две пана при входа разказват живописно тази история.
Най-живописни тук са местните жени
Пременени са с традиционните седем слоя шарени поли. Защо седем ли? Така повелява традицията – забрадки, престилки, поли. Разхвърляли ги при всяка нова партида риба, която идвала с мъжете им. Ако преди жените са били отрудени съпруги на рибари, днес въртят алъш-вериш с туристите. Продават на сергии из площада всякакви ядки, сладки, дори дават да се снимаш с тях за по няколко евро. Шумотевица и приятно оживление на върха на скалата…
Долу – може да слезеш пеш, с лифт или по шосе – цари обичайното ваканционно настроение. Тесни калдъръмени улички, които се спускат към плажа. Спретнати къщички. Рибни ресторанти. Ако си гладен, не трябва да се пропуска прочутата сардина и всякакви морски дарове, които пресни-пресни прескачат от океана, наловени същата сутрин. Елегантни двойки се разхождат и влизат от магазин в магазин. Непретенциозни туристи шляпат с удобни сандали, нарамили раници на гърба. Реват деца. Пъстър свят, дошъл да почине на края на Европа.
Но истински запалени по Назаре са сърфистите. И има защо. Същият оня уж спокоен океан, който съзерцавахме отвисоко в Ситио, крие страшна тайна в дълбините си.
Подводният каньон
Точно под скалата, на която се намирахме, морското дъно представлява огромен каньон с дълбочина 5000 метра в продължение на 230 километра. Чудовищна бездна, ако можехме да я видим! През есента и зимата, когато вятърът е най-силен, в съчетание с брега, който изведнъж става плитък, се получават гигантските вълни, направили прочуто неголямото рибарско селище. Огромната водна маса, която се разбива в брега, е мащабна стихия, неудържимо привличаща лудите глави на планетата. Авантюристи, сърфисти, спортисти, обикновени зяпачи, заклети фотографи се стичат да наблюдават яростния прибой и да яхнат „своята” вълна.
Библейските сказания отстъпват пред новите сърфистки легенди. Американецът Гарет Макнамара е първият, който прави Назаре световноизвестен. През ноември 2011 г. той покорява вълна от 23,8 м – рекорд, вписан в Книгата на Гинес. На 28.I.2013 г. Макнамара сърфира върху още по-голяма вълна, оценена на около 30 метра, но тя така и не е официално измерена. Същия ден бразилската сърфистка Мая Габейра губи съзнание във водата и е спасена в последния момент. По-късно рекордът за най-голяма покорена вълна отново е поставен в Назаре – 26,21 м от германеца Себастиан Щойтнер през 2020 г. Случва се огромните вълни да заливат и хора, разхождащи се по крайбрежието.
Ние не мислим за тези рекорди и нещастия. Кротко се разхождаме по плажа, любуваме се на синия океан, следим с поглед безметежния танц на птиците и дори някак си ни е трудно да повярваме, че тук стават ама наистина гигантски вълни…
