Проф. Петър Льондев (1936-2018) е композитор, фолклорист, педагог и общественик. Роден е в Харманли. Завършва Държавната консерватория музикална фолклористика при проф. Стоян Джуджев, а при проф. Райчев композиция. Негови учители са професорите Парашкев Хаджиев, Асен Карастоянов, Здравко Манолов, Марин Големинов и Веселин Стоянов. Работи в Института по музикознание към БАН като научен сътрудник. Записва над 40 000 песни и инструментални мелодии, половината от които нотира. Автор е на множество статии и научни трудове в областта на българската музикална фолклористика. Преподава в Софийския, Шуменския, Великотърновския, Благоевградския и Пловдивския университети. Гост преподавател е в Белоруския и Лвовския държавен университет. Негови са песните „Ерген деда“, „Кавал свири“, Седенкарска“, „Мома вода носи“, „С гайда на хоро“ и много други.
Васи Ангелова е родена на 10.II.1989 в Пловдив. Завършва джаз и поп пеене в Пловдивската консерватория. Има две магистратури – музикална педагогика в Музикалната академия и музикознание в Нов български университет. Работи като самостоятелен творец. Студентка на проф. Льондев, с когото твори до сетния му час.
– Кога се запознахте с проф. Льондев ?
– През 2011 на лекции по полифония, които той водеше в Пловдивския университет. Беше през втория семестър, когато го видях за първи път и бях възхитена от неговите знания и ерудиция. Имаше излъчване и харизма. С нетърпение чаках неговите часове. Попивах всичко, което казваше, а той имаше огромни познания за музиката. Народната музика е част от моята душевност. Пяла съм четири години в Хор за народни песни в Асеновград. Проф. Льондев тогава вече беше председател на Съюза на българските композитори.
– Вие сте откритието на проф. Льондев като творец – единствена сред многото му ученици и студенти. Кога започнахте да работите заедно – вие да пишете текстове за песни, той да композира музика?
– През 2012 г. проф. Льондев ми предложи да пиша текстове за него. Започнах да пътувам по-редовно до София, за да ми диктува и аз да пиша. Така се събра много материал, който още не съм издала в книга, но имам голямо желание да го направя и евентуално за 90-годишнината от рождението му през тази година. 32 години той работи в Института по музикознание и има над 40 000 песни, половината от които е нотирал.
През 2014 г. ме покани официално да се преместя в София и да му помагам, да не пътувам повече. Така започна по-сериозната част от нашата обща творческа работа, станахме един музикален тандем. Обиколили сме цяла България навсякъде, където го канеха като жури на фестивали. През 2015 г. посетихме с. Чилнов, Русенско, по покана на ръководителката на тамошната фолклорна група Стефка Атанасова. За първи път в живота си записвах народни песни „на терен“, проф. Льондев ме напътстваше как се нотират. Под негово ръководство там записах над 100 народни песни, които по-късно влязоха в дипломната ми работа в НМА „Панчо Владигеров“.
– Коя е първата ви обща песен и по какъв повод е написана?
– През 2016 г. Катя Барулова отправи покана до проф. Льондев да напише песен специално за рожден ден. Тогава той се обърна към мен: „Аз добре ще напиша музиката, но нямам текст. Напиши ти текста.“ Така се роди първата ни песен, която озаглавихме „Празничен подарък“ и се запя много лесно. За периода 2016-2017 г. с проф. Льондев имаме написани 130 песни за деца – текст и музика, някои от които влязоха даже в учебниците. Издателство „Булвест 2000“ издаде учебниците по музика за III и за VI клас с нашите песни. Адриана Ковачева, ръководител на групата „Акамертон“, издаде първия наш музикален диск „Мажорко и Минорко“. Премиерата се състоя в НДК само една седмица преди проф. Льондев да си отиде от този свят от коварна болест. Почина на 81 години.
– Откъде черпеше вдъхновение?
– Да, той пътуваше много и както вече ви казах, беше често канен за жури на различни конкурси на фолклорни групи. Така например беше чест гост като жури в Котел на техния конкурс „Песенна дъга“. Винаги беше много добре посрещан от Мария Градешлиева – директор на Музикалното училище. Черпеше вдъхновение от децата. Много обичаше децата, поощряваше техния талант, помагаше им.
– Песента „Ерген деда“ ли е най-популярната му творба?
– „Ерген деда“ е неговата визитна картичка. Има още една много популярна „Кавал свири“. Но от 1975 г. , когато е написана, „Ерген деда“ няма равна по популярност както у нас, така и навсякъде по света. Интересното тук е, че има дори интерпретации и елементи върху нея като джаз музика.
– Каква е ролята му за развитието и опазването на българския фолклор и хорово изкуство ?
– Проф. Льондев остави свой уникален почерк върху музикалното изкуство на България с неговите сложни хармонии. Те са разпространени и се изучават в музикалните училища в цяла България.
– Как си почиваше ?
– Пак с музика. Обичаше да се среща с приятели. Негов голям приятел беше Тончо Русев и още Стефан Диомов, проф. Жорж Бонев, проф. Йордан Колев и др.
– Какъв личен подарък пазите от него?
– Имам малко порцеланово петле, донесено ми от една командировка от Германия.
– Знаете ли кои го е насочил към музиката?
– Любов към фолклора и музиката е почерпал най-вече от своя дядо, на когото е кръстен – дядо Петър. Той свирел на хармоника, бил е изключително музикален. Тичал е след всички духови оркестри, които гастролирали в Харманли. По-малката му сестра Магдалина Льондева е голяма пианистка и преподавател по пиано. Баща му Стефан Льондев е бил известен диригент. Преподавал е цигулка и е бил търсен в цялата околия. Майка му е била хористка.
– Къде и при кого е учил ?
– Завършва Харманлийската гимназия и записва Софийското музикално училище. Там завършва пиано. Влиза в Държавната музикална академия със специалност композиция. Негови учители са били проф. Парашкев Хаджиев и Здравко Манолов. Завършва фолклористика при проф. Стоян Джуджев, композиция при Александър Райчев, полифония при проф. Асен Карастоянов, оркестрация при проф. Марин Големинов, музикални форми при проф. Веселин Стоянов. Тъй като е имал много строги преподаватели, които много са изисквали от него, даже се е явявал по два пъти на изпити. От тях му остава взискателността и към неговите ученици и студенти.
– Какво планирате за неговата 90-годишнина?
– Много ми се иска да почетем проф. Петър Льондев с голям концерт в негова памет. Дано да се осъществи.
Жени ВЕСЕЛИНОВА
