Българската пехота прекосява река Брегалница, лятото на 1913 г.
Снимка lostbulgaria.com
Преди 110 години е запалена искрата на фаталната за България Междусъюзническа война.
Тя започва на 16.VI.1913 г. Тогава действията на IV Българска армия имат променлив характер срещу сръбските войски в Македония. На 18.VI. получава заповед да се изтегли към Царево село (Делчево). Отстъпва в добър ред и организира отбрана на нова линия. Тя е от връх Ждрапаница – Сива кобила – Баньо чука – Голак планина – кота 1185 – Будинарци.
По заповед на командващия IV армия генерал-майор Вичо Диков е заета
Калиманската позиция.
Ген. Вич
о Диков
На десният фланг се намира 8-а Тунджанска дивизия в ляво от нея 7-а Рилска дивизия с 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия, Македоно-одринското опълчение и 24-ти Черноморски полк. Още по-вляво 3-та бригада от 2-ра Тракийска дивизия и 1-ва бригада от 3-та Балканска дивизия на левия фланг. В резерв в тила са оставени части от 2-ра Тракийска дивизия и 5-и конен полк в района на Драмча – Царево село. Срещу Калиманската позиция сръбското командване насочва Черногорската дивизия, Моравската дивизия 2-ри призив, Моравската дивизия 1-ви призив, Тимошката дивизия и Кавалерийската си дивизия. В същото време от юг срещу левия фланг на IV армия настъпват 3-та и 10-а гръцки дивизии от Струмица и през Пехчево.
Боевете започват на 4.VII.1913 г. с нападение на участъка на 7-а Рилска дивизия, преграждащ пътя от Кочани за Царево село. На 5.VII. е атакуван и участъкът при Баньо чука и с. Калиманци, отбраняван от 2-ра бригада на Преславската дивизия. Щурмът на Черногорската дивизия там е спрян и са контраатакувани от 8-и Приморски и 31-ви Варненски полкове. След мощен контраудар започва ръкопашен бой. Черногорците са отхвърлени, част от тях се давят в придошлата река Брегалница. Атакуван е и левият фланг на 7-а Рилска дивизия. Отхвърлените сърби не дочакват удара „на нож” и се оттеглят. Нападението срещу 2-ра Тракийска дивизия също е отбито от 39-и пехотен полк с големи загуби за врага.
На 6.VII. 8-а Тунджанска дивизия настъпва и превзема връх Повиен. Сръбските контраатаки са отбити през нощта. На 9.VII. следват нови неуспешни сръбски атаки на върха. По това време отчасти безуспешни остават опитите на новопристигналите две гръцки дивизии да атакуват на юг левия фланг на IV армия, за да пробият към Царево село, където да се съединят със сърбите. Те заемат Бияз тепе, приближават се до кота 1490, но не успяват да пробият към село Требатовище. Спрени са от 3-та Балканска дивизия. Устремните атаки на Моравската дивизия 1-ви призив от запад срещу левия фланг на 3-та Балканска дивизия и кота 1300 са отбити успешно. Започват атаките на Македоно-одринското опълчение. Вечерта на 5.VII. опълченците преминават река Каменица и на 6.VII. овладяват Безиковските и Дуленските височини. Сърбите бягат, като изоставят въоръжението си и няколко оръдия. Успешните действия на 8-а Тунджанска дивизия и на Македоно-одринското опълчение провалят замисъла на сръбското командване за цялостно настъпление и след превземането на Калиманската позиция и плато за съединяване на сръбските войски, черногорската дивизия и гръцките дивизии от юг в района на Горна Джумая (Благоевград).
Калиманци, юли 1913 г., Художник Владимир Димитров-Майстора
Боевете за защитата на Калиманската позиция продължават от 4.VII. до към 11.VII.1913 г. Кресненската настъпателна операция и успешната Калиманска отбранителна операция спомагат за скорошното обявяване на примирие на 17.VII. и подписването на Букурещкия мирен договор на 28.VII.1913 г.
Румен Стоилов
