– Преди 144 г. на историческата карта на света се завръща България. Доколко това освобождение трябва да бъде интерпретирано като реална свобода?
– Не бива да се изпада в самоцелен възторг по повод 3 март, но и не бива да се отрича тази дата.
На практика от територията на българската нация, която по онова време е над 200 000 кв. км, със Санстефанския договор са освободени около 180 000 кв. км. Не са обхванати всички български земи – Северна Добруджа е подарена на Румъния; Южното Поморавие с Ниш – на Сърбия; Македония, Одринска Тракия и Беломорието остават под османска власт. На 3 март част от българите получават свобода, но други българи не само не получават свобода, но изпадат и в още по-тежка ситуация. Това е и един от големите грехове на Третото българско царство – възродената ни държава невинаги се грижи за тези свои сънародници (приоритет е Македония, докато Северна Добруджа и Поморавието остават на втори план). Уви, в това отношение „народната република“ след 9.ІХ.1944 г. отива още по-далече, като обявява част от нацията за македонци, а политическите бегълци за … родоотстъпници!
– Когато говорим за 5-вековното османско иго, се сещаме за еничари и насилие. Защо подценяваме факта, че през ХІХ век българските земи са сред най-развитите части на Османската империя, раждаемостта е рекордно висока, българските занаятчии просперират, не са малко тези, които изпращат децата си да учат в чужбина?
– Не мисля, че го подценяваме, но не бива да отиваме и в другата крайност – че едва ли не всички са изпращали децата си да учат в чужбина. Когато идва дълго чаканата свобода, се оказва, че твърде малка част от народа е грамотен. Това, което познаваме като европеизирана нация, се дължи на младата ни държава. Само за 25-30 г. след Освобождението ние се превръщаме в най-образованата нация на Балканите с качествена интелигенция. Въпреки всички кризи, постигаме ускорено развитие и ни сравняват с Япония. И това не е пресилено.
– Русия води четири войни срещу Османската империя през ХІХ в.: 1806-1812; 1828-1829; 1853-1856; 1877-1878. От тях губи само Кримската война (1853-1856). Защо не се е опитала да освободи българите през първите две войни на ХІХ век?
– Така е, защото в руските планове няма нищо за освобождение на България.В стремежа на Русия към Константинопол ние сме на пътя й. Не бива да изпадаме в романтични нагласи, че тези войни носят само добро на нашите прадеди. През руско-турските войни от 1768-1772 и -1787-1792 и през Дибичовата война (1828-1829) има големи преселения и така се раждат общностите на бесарабските, таврийските, кримските българи. На мястото на изселените българи по силата на договореност с Руската империя са преселвани татари и черкези.
Най-големият потрес за България след войната от 1828-1829 г. е, че в Одринския мирен договор ние въобще не присъстваме! И не защото в Русия не знаят за нас, а защото не влизаме в нейните планове. Тогава Гърция получава независимост, а Сърбия – автономия. Руските планове са само за излаз на топлите морета – за това са изписани томове.
– Априлското въстание от 1876 г. е поводът за Руско-турската война от 1878-1879 г., но коя е истинската причина?
– Въстанието не бива да се омаловажава, а заслугата е на самите българи. Не е организирано от „руската агентура“, както понякога се твърди, още повече че Русия е против революционната организация на Левски. Отнася се с огромно подозрение към революционните движения у нас, които са републикански и прозападни като ценностна система. От друга страна, руската външна политика има различни центрове. Ген. Игнатиев, който е прицел на жестоки оценки, е от военната партия и е склонен да сътрудничи с българската революция, за да се отключи Източният въпрос. Канцлерът Александър Горчаков е на умерени позиции и е против такова сътрудничество.
Русия се води от имперски цели – да си върне влиянието на Черноморския басейн , загубено с Кримската война, и да създаде държава като България, но като своя марионетка. Разбира се, император Александър ІІ се опитва да представи войната като пиар акция, както бихме казали днес – че Русия, „тюрмата (затворът) на народите“, носи свобода! Така или иначе, трябва да помним онези благородни хора в Русия, които стават доброволци, и хилядите случаи на съпричастност. Обаче има и откровени репресии към българите по време на войната, както свидетелстват мемоарите на Евгений Утин (1843-1894) – адвокат, публицист, военен кореспондент, съвременник на събитията.
– Десетилетия живеехме с клишета за отношенията ни с Русия. И всяко казване на нещо извън клишето се определя като русофобство. И насочено срещу Путин.
– Първо, нека категорично да престанем да отъждествяваме Руската империя с Руската федерация и Александър ІІ с Владимир Путин. Руската империя е друга държава от друга епоха. Това че днешна Русия се опитва да се изживее като тази империя за мен е нелепо и дори трагикомично…
Образованите българи много добре знаят, че Русия не е тръгнала на война през 1877 г. заради „черните ни очи“, както е поговорката, а преследва своите интереси. Пропагандата по време на комунистическия режим превърна всичко в мантри. Говореше се за 200 000 загинали руснаци, а военната статистика твърди, че в армията на Балканите участват 185 000 души, сред които най-много са украинците и сибиряците. Естествено, това не значи, че едва ли не днешна Украйна е освободила България… Трябва да се откажем от тези емоционални състояния – да се излекуваме от заблудите и да престанем да вярваме на пропагандата.
– През юни 1876 г. Русия подписва т.нар. Райхщадско споразумение с Австро-Унгария да не допуска създаването на голяма държава на Балканите. Значи ли, че подписвайки Санстефанския мирен договор тя е наясно, че той никога няма да влезе в сила?
– Някои руски дипломати като Горчаков са имали ясното съзнание какво е възможно. Това не означава обаче, че не е можело да се постигне повече. Особено при война, завършила с победа за Русия. В Берлин виждаме, че руската дипломация е много слаба, пък и за руските интереси е по-изгодно България да е разделена на две, а Бисмарк до голяма степен се явява негласен руски съюзник.
Подозрението на Запада, че Русия си се готви да си направи Задунайска губерния не е съвсем неоснователно. Още от 1876 г. Русия си подготвя администрация с лоялни към нея българи като Марин Дринов, Тодор Бурмов и др., които са били на руска служба. По време на комунизма беше измислен терминът „временно руско управление“, което освободителите искат да упражняват 2 години. В руските документи е написано „окупация“. Берлинският конгрес съкращава тази окупация на 9 месеца. Това не означава обаче, че трябва едва ли не да славим Берлинския конгрес. Така или иначе такива са фактите.
– Кой балкански народ е най-важен за руснаците? Балканската политика на Русия от ХІХ в. насам е винаги и безусловно в сръбска полза. От известно време има реверанси към Македония – през 2021 г. Путин заяви, че славянската писменост е дошла от Македония, през декември излезе и руски филм на подобна тема…
– Реверансите към Северна Македония са част от руската политика към Сърбия и обслужват сръбските интереси. Не са самостоятелно отношение към Скопие.
Има и още нещо – по време на Руската империя най-често се говори за „южни славяни“, а страната има и до днес мания да е лидер в славянството. Сръбската политика, която уж е русофилска, има за цел да заграби български земи. Всичко това трябва да се знае особено от политиците. Факт е, че те в голямата си част се отнасят с известно пренебрежение към историята, а това е дълбоко погрешно и дори опасно.
Ема Иванова
Колко струва свободата
– Дължала ли е новосъздадената българска държава пари на руския окупационния корпус и колко?
– Разбира се. Това също е тема, която старателно се избягва. Русия финансира войната със собствени средства. Проф. Цветана Кьосова написа статията “Колко струва свободата“. Това, което Русия смята, че й дължим за тези 9 месеца администрация и 50-хиляден корпус, е над 21 милиона рубли, т.е. 89 640 000 златни лева или 32 тона злато – отделни вноски за Княжеството и Източна Румелия. Докато е жив, Александър ІІ не повдига въпроса, но след смъртта му Александър ІІІ веднага си иска парите. Спираме плащането при управлението на Стамболов, а през 1908 г. руснаците отново повдигат темата. Половината от тази сума е платена, а с другата е издържан белогвардейският корпус в България след Първата световна война.
– Защо за това не се говори?
– Защото беше „кощунство“ – „кръвта не струва пари“. Никой не поставя под съмнение кръвта на загиналите за свободата на България руски бойци, но това показват самите документи и настойчивостта на Русия да иска до копейка дълга си.
– Какъв е реалният брой на загиналите на двата фронта – Балкански и Кавказки?
– Русия е разчитала, че при влизането й на Балканите, турската армия ще капитулира. Самите военни действия не са особено мащабни – боеве има при Плевен, Шипка, Шейново, София. Според публикувания медицински отчет убитите в бой са 15 567, а на Балканския фронт са 11 905 души. От рани умират около 7000 души и са ранени около 60 000. Висок е броят на починалите от студ, болести и от рани – общо над 80 000 на двата фронта. Това се дължи на лошото снабдяване и осигуреност. Руската армия в обсадата около Плевен (от юли до декември) е с летните си униформи. И турската армия не е добре – двете командвания се съревновават по безчовечен подход към собствените си войници.
