Продължаваме да мислим, че когато Русия обявява НАТО за враг, не включва България
– Напрежението около Украйна е в апогея си тези дни – имате ли усещане за реална военна опасност и откъде идва ескалацията?
– Напрежението около Украйна в момента е най-високо от 2014 г., но не сме сигурни дали все още е в апогея си. Има опасност то да продължи да нараства и да доведе до агресивни военни действия на Русия спрямо Украйна. Виждам такава опасност. Има данни, че руски войски се пребазират от Далечния изток към Западна Европа. Готви се учение в Беларус с пребазиране на сериозни въоръжения – изтребителна авиация, тактически балистични ракети и др. Може да очакваме в следващите дни ситуацията допълнително да се усложни.
– Според американския президент Джо Байдън Путин вероятно ще нахлуе в Украйна, а според генералния секретар на ООН Антониу Гутериш – няма. Кой от двамата познава ситуацията по-добре?
– И двамата разполагат с много информация. Не би трябвало да гадаем. Приемам безрезервно изказването на американския президент, че всичко около кризата с Украйна зависи от Путин. Това, че се струпват войски, създава условия за агресивни действия, но дали ще има такива, зависи само от Путин. През последните 20 г. Русия изгради такъв режим, че никой друг там няма сериозен глас и тежест при вземането на този тип решения.
– Какви бяха шансовете България и Румъния да изпълнят искането на Русия за изтегляне на войските на НАТО от своите територии?
– Нулеви.
– Тогава с каква цел го направиха руснаците?
– Искането на Руската федерация конкретизира нещо, което страната им заявява доста отдавна. С ултимативно поставените, сложени на масата, проекти на договори за промяна на архитектурата на сигурност в Европа, предложени на САЩ и на НАТО, Кремъл беше включил тази теза, без изрично да изброява страните. Не разбирам защо в България настъпи такава суматоха и учудване. Ние продължаваме да мислим, че когато Русия обявява НАТО за враг, не ни включва нас. Че когато Русия призовава за изтегляне на съюзни войски от територията на страни в Източна Европа, не ни включва. Няма такова нещо – ние сме включени по подразбиране в тези искания. Просто този път в отговор на журналистически въпрос е казано, че това се отнася и за България, и за Румъния.
– Правилна ли беше позицията на премиера Кирил Петков на фона на поведението на военния министър и на президента Радев.
– Той реагира пръв – да, на искане на народни представителни, но за мен това беше силен ход, защото незабавно се появи в Народното събрание и направи декларация. Тезата му беше ясна и категорична. След това Министерството на външните работи, президентът и Министерството на отбраната излязоха с декларации – с различна сила, но в този дух. Анализатори – хора, които разбират повече от дипломация, казват, че не е трябвало да се реагира по този начин. На изявление на министър на външните работи трябвало да отговори министър на външните работи, другите да се позоват на него. Може би е така от дипломатическа гледна точка, но за мен тези изявления в единен дух бяха важни за България и за българските граждани, за да разберем, че нашето държавно ръководство не рискува да се поддаде на ултиматуми от руска страна.
– Какви са рисковете за нас, ако отстояваме позициите си и ако не отстояваме позициите си пред Русия?
– Рискове за нас има само ако не отстояваме позициите си. България е направила своя избор още след промените през 1989 г. След разпадането на СИВ и Варшавския договор решихме да се върнем в семейството на демократичните европейски държави, които работят заедно за общото си благоденствие и които заедно със съюзниците от САЩ са декларирали готовност и работят, за да могат да защитят своите национални интереси и суверенитет със сила, когато се наложи. Нямам никакви колебания по въпроса. Ако се води рационален разговор, и огромната част от българските граждани няма да имат колебания по този въпрос. Ние не искаме да ходим в Азия.
– Но пък сме много зависими от доставките с газ на Русия…
– Русия води такава политика навсякъде, където може да постигне резултати – това не се отнася само за България. В момента върховете в цената на газа са и в резултат на действията на Русия. За нас проблемът е по-голям, тъй като не сме си осигурили през годините алтернативни възможности за доставка на газ. А правителство след правителство са поддавали на руския натиск и затова сме в ситуация да нямаме алтернативи. Затова ефектът за отстояване на позицията ни в НАТО може да бъде по-голям, но моето лично мнение е, че ако трябва да останем на студено известно време, това не е толкова голям проблем сравнено с трайните национални интереси, които трябва да защитим.
– Заговорихте за свикване на консултативен съвет, на който да бъде препотвърден цивилизационният избор на България да бъде член на НАТО и ЕС. Имате ли опасения, че в момента се отклоняваме от този избор?
– Ние сме членове на НАТО и ЕС, но трябва да се препотвърди, че това е националният интерес. Трябва да потвърдим, че НАТО и ЕС са основните инструменти, за да постигнем националните си интереси – развитие като демократична благоденстваща държава с възможности всеки човек да развие своя потенциал, с върховенство на закона. Целите и инструментите не трябва да бъдат поставяни под никакъв въпрос. Мисля, че не всички ще се обединят около тази теза. Имаме минимум една парламентарно представена партия, която твърдо заиграва на антинатовската и антизападна реторика, и допускам, че в такъв формат тя ще вземе различна позиция. Но дори това би било полезно. Българските граждани ще могат да си направят в крайна сметка извода кой защитава националните ни интереси и кой защитава интересите на чужда агресивна държава.
– Какво казва на обикновените граждани новината, че България ще получи военна помощ от Испания и Нидерландия?
– Това трябва да се разбере първо от гледна точка на механизмите на вземане на решения в НАТО. Очевидно се водят разговори как Източният фланг на НАТО да бъде защитен по-добре в условия на нарастващо напрежение. България със сигурност участва в тези разговори. Много са необичайни обаче каналите, по които научаваме това. Научаваме от чужди информационни агенции и чужди министри на отбраната. Нормално би било да се каже, че България търси възможности в рамките на НАТО да постигне по-високо равнище на сигурност, че в това повишено напрежение се обсъждат такива възможности. Очевидно това е факт. За мен е много странно мълчанието на министерството на отбраната по тези въпроси.
Ема ИВАНОВА
- Проф. Тодор Тагарев (61) е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана. Една от ключовите фигури в реформата на българската армия според стандартите на НАТО. Министър на отбраната в състава на служебното правителство на Марин Райков.
