Преброяване 2021:
– Вече излязоха предварителните оценки за преброяването, което направи Националният статистически институт през есента на 2021 г. Данните са малко, но кои са основните тенденции, които се очертават?
– Можем да очертаем няколко процеса. Първият е, че населението намалява по-интензивно, отколкото между предишните две преброявания. Между 2001 и 2011 г. населението е намаляло със 7%, а в последните 10 г. – с 11.5 %. Вторият – задълбочават се процесите на остаряване на населението – 23.9% са хората над 65 г. Очакваме тази интензивност да продължи и в следващите 10 години. Третият процес е задълбочаването на териториалните различия в разпределение на населението. Област София-град е единствената, която бележи прираст на населението. Очертават се две групи области в Северна България, в които се наблюдава най-интензивно намаляване на населението. Първата е включва областите Видин, Добрич и Монтана (спад с 25%) и втората – Силистра, Разград, Русе, Търговище и Велико Търново (спад между 22-23%).
– Имаше ли нещо, което ви изненада?
– Изненада беше приносът на миграцията за намаляване на населението и донякъде интензивността на намаление, което се наблюдава. В преброяване 2011 г. намаляването на населението се е дължало основно на естествени процеси – 69%, а сега се засилва влиянието на миграцията – 47%.
Смъртността също остава висока – по принцип за България тя е между 14.5 и 15.5 умирания на всеки 1000 души (в Европа е 10.5). През 2020 г. за България е 18 ‰, а средно за страните от ЕС – 11.6 ‰. Вижда се, че разликата в смъртността между страната ни и Европа се е увеличила в резултат на пандемията.
– България си остава сред първите в Европа и света по загуба на население и застаряване. И двата показателя са характерни за цяла Европа. Защо при нас са толкова лоши резултатите?
– Причините за остаряване на населението са заложени много отдавна – с удължаването на живота и намаляването на раждаемостта, които се наблюдават още от 60-те години на ХХ век. В модерните общества жените по принцип раждат по-малко, а хората живеят по-дълго. Разликата е, че в Европа животът е по-дълъг, отколкото в България.
Всички страни в Европа преминават през т.нар. период на най-ниска раждаемост в историята си, който частично е породен от модернизирането на живота и промените в ценностите. Но ниската раждаемост у нас в съчетание с високата смъртност и големите потоци емиграция от страната доведе до спад в населението от началото на 90-те години. Отварянето на границите от началото на 90-те, резките политически и икономически промени, несигурността, влошеното качество на живот, ниските доходи в сравнение с възможностите за препитание, които съществуват в други страни, задълбочаването на неравенствата, влошаването на достъпа и качеството на услугите в грижата за деца, в образованието, в здравеопазването и в други социални сфери са сред основните предпоставки за негативните демографски процеси в последните 30 години.
– С миграцията продължава ли изтичането на мозъци?
– Все още е рано да се видят профилите на изселилите се от България от последното преброяване, но през последните около 30 г. емигрират основно хора в ниските и средни възрастови групи. Предишни проучвания показват превес на емигриралите със средно и по-високо образование от страната, т.е. губим по-високообразованата част от населението.
В последните 10 г. се наблюдава по-голяма интензивност в потоците на изселили се и заселили се в България в сравнение с предишните години. Текущата статистика регистрира, че завърналите се и заселилите се в групата над 60-годишните са повече от изселилите се. Докато в началото на периода заселилите са по-често с чуждо гражданство, то в последните 5 г. наблюдаваме завръщащ се поток от българи във висока възраст. В тази възраст причините за емиграция обикновено са възможност за работа и по-високи доходи, а впоследствие възможност за прехвърляне на осигурителния и трудовия си стаж от други страни-членки и правото да получават пенсия от всички страни, в които са полагали труд. Вероятно това е част от причините за завръщане – достигане на възраст и стаж за получаване на право на пенсия и възможност за старини в България. Освен това са и сигналите за стагнация в икономиките още преди настъпването на пандемия от ковид-19.
С настъпването на пандемията през 2020 г. статистиката отчита положително миграционно салдо във всички възрасти, но това са само административно регистриралите се. Има сериозна разлика между данните от текущата статистика и преброяването. Данните от преброяването ще позволят да се дадат по-точни отговори за причините и профилите на миграция.
– Спад с близо милион души има в групата на населението в активна трудова възраст – между 18 и 64 години. Как ще рефлектира това върху икономиката?
– Намалява работната сила. Това означава в бъдеще по-малко работещи хора, по-малко произведено в икономиката, по-малко хора, които се осигуряват и които захранват с осигуровките и с преките си данъци (върху доходите) публичните социално-здравна и пенсионна система. Означава също повече възрастни хора, които ще бъдат получатели в тези системи. Това е предизвикателство за финансовата стабилност и за качеството на предлаганите услуги в тези системи.
– Всеки четвърти в страната е над 65 години, сочат данните на НСИ. А здравният доклад на Европейската комисия показа, че българите живеят най-кратко сред жителите в страните от ЕС – само 73,6 години. Какво може да се промени във връзка с продължителността на живота?
– Действително живеем най-кратко в сравнение с хората от другите страни в ЕС, но все още имаме по-дълъг живот в сравнение със средното за света. Допреди пандемията възрастните хора в България живееха по-дълго в сравнение с преди, но за немалък период удължаването на живота беше съпроводен с намаляване на живота в добро здраве. Т.е. увеличаваха се годините на болестност и влошено здраве. Влияние върху здравето оказват както типични рискови фактори (тютюнопушене, редовен прием на алкохол, недостатъчна двигателна активност, нездравословно хранене), така и социални предпоставки, които въздействат върху качеството на живот на хората и върху тяхното психично състояние – бедност, недобри жилищни условия, безработица, професионален опит, който води до стрес на работното място, ограничен достъп до здравни услуги и др. За да имаме положителни резултати в тази област, трябва да се работи върху всички тях, а отговорността е както на политиките, така и на самите хора – да се грижат за здравето си.
Ема Иванова
Доц. д-р Стоянка Черкезова е изследовател от Института за изследване на населението и човека при БАН. Завършила е УНСС. Има 2 монографии и над 25 други публикации. Участвала е в или е ръководила над 20 научни и научно-приложни проекта. Сред интересите ѝ са стареене на населението и социално-икономическо развитие, междупоколенчески неравенства и достъп до права и ресурси в третата и четвъртата възраст, политики за включване на възрастните.
Има бедни, но и богати пенсионери
– Бившият социален министър Иван Нейков тези дни повтори една от тезите си, че „пенсионер не значи беден“, в смисъл, че трябва да се подпомагат само бедните пенсионери. Всички ли пенсионери са бедни у нас, каквото е общото мнение?
– Разбира се, че не всички пенсионери са бедни. Все още се наблюдават сериозни неравенства в доходите между пенсионерите. Част от тези разлики са в резултат на труда и заплащането на хората през трудовия им живот и техния принос за икономиката. Те отразяват принципа – всеки получава според изработеното и според приноса си за осигурителната система. Друга част обаче се дължат на несъвършенства в пенсионната система и в промените в условията за пенсиониране през годините. Така че когато се правят политики за подпомагане на пенсионерите, трябва да се отчитат наличието на неравенства между тях, кои и колко са хората, които живеят под екзистенциалния минимум, както и на какво се дължат тези неравенства.
32% продължават да работят след пенсиониране
– Последните ми проучвания за доходите в третата възраст и ефектите от удължаването на трудовата кариера са от 2018 г. Те показват, че когато изпълнят изискванията за пенсиониране, по-голямата част от хората веднага се оттеглят от пазара на труда (64%), но има и немалък дял сред тях (32.6%), които продължават да работят. Сред останалите да работят, след като са можели да се пенсионират, най-често посочваната стратегия е да се пенсионират и след това да продължат да работят (94%). Останалите 6% са предпочели да отложат пенсионирането. Основният мотив остава финансовият – допълнителен доход и увеличаване на размера на пенсията. Има и условие: здравето да им позволява да направят това. Отвъд чисто рационалните причини продължава да има значение и ценността на труда във всичките му проявления. Работата е възможност за хората да водят живот, който ги кара да се чувстват пълноценни в обществото, в което живеят: да общуват повече, да дадат нещо от себе си; да бъдат лоялни към работодателя и да чувстват, че са нужни; да правят нещо, което обичат, пред това да не знаят какво да правят с времето си.
