Бережков (вляво от Сталин) на конференцията в Техеран 1943г.
Още на 22 юни 1941 г. министърът на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп извиква българския посланик Първан Драганов и споделя, че той лично е бил против нападението на Райха срещу СССР (два часа по-рано той е казал същото на съветския посланик Владимир Деканозов).
Първан Драганов
Рибентроп допълва, че войната си е война, но и по време на военните действия има нужда германски специфични интереси да бъдат защитавани в Москва, както и съветски в Берлин.
Рибентроп
Да защитава съветски интереси в столицата на Райха Москва може да разчита на него – Драганов, а защитата на германските интереси трябва да поеме посланикът Иван Стаменов, за когото в Имперската служба за безопасност (на немски език.: Reichssicherheitshauptamt RSHA), съкращавано като РСХА, отдавна се знае, че работи за съветското разузнаване.
Иван Стаменов
За посланик Драганов в Гестапо добре знаят, че е създал българска разузнавателна мрежа в Германия и Австрия, но си затварят очите, защото България е приятелска държава. Между НКВД и RSHA има договор още от 1938 г. за сътрудничество и взаимодействие, дори при враждебна обстановка и това няма да се наруши и при война.
Отклонение за размисъл
Историкът и писател, разузнавач от Втората световна война, Владимир Карпов в книгата си „Генералисимусът” обнародва документ за преговори от 20 февруари 1942 г., когато заместникът на Берия Меркулов (между другото, главният специалист по българските въпроси в НКВД) връчва на групенфюрера от SS Волф в Минск подписано от Сталин „Предложение до германското командване”.
Владимир Карпов
В него се предлага от 5 май до 1 август да се прекратят военните действия по всички фронтове. Да бъде извършена предислокация на Вермахта. След което да започнат съвместни военни действия на Червената армия и Вермахта срещу Англия и САЩ.
Този документ бе обнародван още през 1999 г., но и до сега е в обсега на противоположни коментари.
Няма съмнение обаче за една мисия на Деканозов през септември 1942 г. за среща и преговори за сепаративен мир с влиятелния немски дипломат от кариерата Карл Шнуре, за която пише през 1998 г. дипломатът и личен преводач на Сталин Бережков в безценните си мемоари „Редом със Сталин”.
Иван Стаменов, един голям таен играч
Рибентроп предлага на Първан Драганов да запознае с предложението Иван Стаменов, а той от своя страна – Сталин или поне Молотов.
По дипломатическите канали посланикът ни е уведомен, а той от своя страна се среща с Молотов на 24 юни. Защитата на германските интереси от страна на нашето посолство в Москва става факт. Това окончателно определя мястото на България извън военния конфликт на Източния фронт.
Според мои познати в Москва, специалисти по тайните служби, Стаменов убедил Сталин, че победата в крайна сметка ще е на страната на Съветския съюз. И Сталин бил казал на Берия: „Българинът ми отвори очите!”
Ако това е вярно, то Сталин макар и само да печели време, все пак е бил готов на териториални отстъпки в Украйна, Беларус, Молдова и Прибалтийските републики.
През 1954 г. Судоплатов дава следа на Хрушчов в бляновете му да очерни Сталин към Иван Стаменов. Живее тихо в София като никому ненужен пенсионер. Досието му е изровено из архивите на КГБ. След време ще се изгуби, а и не е търсено от български историци или политици в огромните необработени архиви не на КГБ, а на ЦК на КПСС.
Хрушчов изпраща в София секретаря на Президиума на КПСС Пегов, заедно с шайка специалисти по разпити. Първоначално на Стаменов са предлагани пари, персонална пенсия и привилегии, само да документира връзката Сталин-Хитлер, дори се намеква за лична среща на двамата, разкриване особената роля на България по време на войната, тайни преговори за сепаративен мир в Съветското посолство в София.
Нашият дипломат, джентълмен от старата школа, отказва.
Следват натиск, шантаж, разкарване до Москва, пенсията му е спряна, дори се говори за изпращане в ГУЛаг, за което няма потвърдени факти.
За 21 години той изчезва от политическия и обществен живот в страната. Почива неизвестен никому за дейността си през 1976 г. на 83-годишна възраст.
Деканозов е водил преговорите в София
Сталин правилно се ориентира към преговори за сепаративен мир през септември 1942 г. между Деканозов и Карл Шнуре. Че немският дипломат е бил много важно звено в това отношение говори фактът, че точно него праща лично Рибентроп за преговори със съюзниците в пролетта на 1945 г. (мотиви залягат в основата на „Седемнадесет мига от пролетта”).
Но Бережков сочи мястото на преговорите Стокхолм, Швеция. По това време там посланик е един от елитните дипломати на СССР Александра Колонтай. Там е и посланикът на България Никола Антонов (1888-1979), неотстъпващ по качества на рускинята. Между двамата има дружески и служебни и чисто човешки отношения.
Бережков обаче греши. Преговорите между Деканозов и Карл Шнуре не могат да се проведат в Стокхолм, защото там всеки метър е под лупата на Сикрет сървиз. Вероятно намеса на Никола Антонов е определила София за мястото за преговори. Деканозов и Шнуре се срещат в съветската легация в българската столица.
За резултатите няма никакви данни, освен в мемоарите на Бережков, които завършват с това, че германското правителство не изпраща отговор на Кремъл след завръщането на Шнуре в Берлин.
Може би данни има в огромния необработен архив на Никола Антонов, безценен във всяко отношение, а конкретно за нашия случай още повече, защото според английски историци самият Рибентроп е водил някакви разговори с Антонов.
След дълга емиграция висшият дипломат, отказал да се завърне в родината след Девети септември, се връща през 1971 г., носи огромна документация, към която тогава по понятни (още през 1937-1938 г. той, като посланик в Москва, пише до правителството в България за нечистоплътната роля на Георги Димитров в репресиите срещу българските емигранти там), а 31 години по непонятни години никой не проявява интерес.
Към всичко това твърде вероятно е да е имал отношение и самият цар Борис III.
Преди много години запознатият с много тайни писателят Йордан Вълчев в наш разговор твърдеше, че директна връзка на нашия царски дворец с Кремъл бил самия генерал Никифор Никифоров, което обяснява безброй странности в неговата достойна за роман биография.
Борис Цветанов
Павел Судоплатов
