Китна пролет

Пролет мила, пролет ясна,

колко хубава си ти!

Покрай трънки щекотливи

теменугата цъфти.

 

В дълъг полет, отдалеко,

щъркът шарен долетя.

Вдигна се мъглата леко,

някъде изчезна тя.

 

Слънчо от небето ведро

здрача ранен заличи.

Стръкчетата, още млади,

обви нежно с рой лъчи.

 

Пролет мила, пролет драга,

колко прелестна си ти!

С колко красота дарява

светозарните мечти!

 

Ти копнеж си за човека

за блаженство и възход.

И изпълваш му душата

с крепка жажда за живот.

 

Александър Михайлов

Предишна статия
Следваща статия

Вижте също

spot_img

Още от същата категория

На едно градче с любов

Но нали?…

Пролет

Мъченици

Препоръчано