Александър Кашъмов: Изпълнителната власт иска контрол върху досиетата

– Вие сте директор на “Програма достъп до информация” и сте един от над 120 общественици, учени, журналисти, юристи и политици, които се обявиха срещу законопроекта на управляващите за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“. Правителството казва, че десетилетия след 1989 г. комисията е „изчерпана структура“. Какво бихте казали на хората, според които темата е стара и вече не е важна?

– Колко важна е темата, показват десетките, стотиците, дори хилядите проверки и установени агенти, сътрудници и офицери от бившата ДС и другите тайни служби на комунистическия режим. Четири десетилетия опити за срастване на мафия, бизнес, държава и политика са достатъчен пример. Всяка изборна година проверките на комисията продължават да осветляват нови кандидати за държавни и общински постове с такава обвързаност. Продължава и поетапното обявяване на други водещи личности от обществения живот по предвидените в закона категории. Според мен осветляването на миналото и на мрачния произход на част от настоящето е нужно повече от всякога – сега, когато мракът от Изток отново се сгъстява и виждаме опити за реставрация на елементи от тоталитарната държава.

– Наскоро комисията установи 14 бивши сътрудници в инициативния комитет на Илияна Йотова. Свързвате ли момента на закриването с подобни разкрития?

– Безспорно това показва колко актуална продължава да бъде, за съжаление, темата. След президентските избори, на които кандидатите бяха подкрепени от подобна група хора, опитите за обратна легитимация на личностите, способите и механизмите за репресия срещу инакомислещите, свободните и предприемчивите вероятно ще продължат.

– Ако „се сменя единствено органът, който взема решенията“, какво печели властта от тази смяна?

– Първо, сегашната комисия и нейната администрация имат 19-годишен опит в прилагането на закона. Смяната на органа означава да започнем от нулата. Второ, независимостта ѝ е гарантирана по-добре, отколкото на повечето независими органи. Да се смени този орган в момент, в който една партия има абсолютно мнозинство в парламента, застрашава независимостта му. Трето, не беше направена изискваната от закона оценка на въздействието – дали резултатът от прилагането е положителен или отрицателен. Това е абсурдно, защото властта трябва да се основава на разума, а не на емоциите. И накрая – вижте, че и до днес в България няма истинска борба с корупцията, защото през последните десет години антикорупционната комисия беше преобразувана няколко пъти. Всяко започване от нулата лишава гражданите от постигнатото.

– Твърдите, че по признание на самите вносители няма да има нито спестени средства, нито съкратени функции. Вицепремиерът Гълъб Донев обаче говори за икономия от близо 6 млн. евро. Кое е вярно?

– Когато правителството не може да отговори ясно къде отиват милиардите заложен бюджетен дефицит, въпросите за тези пари са лош театър. Икономия от заплати се постига с административна реформа, при която се преценява коя институция има смисъл и най-вече кое звено и коя позиция в нея има смисъл. Помня как преди повече от 15 години, по време на обучения на служители от МВР, установихме, че всяка областна дирекция има само един юрисконсулт, колегите нямат хартия за съдебни книжа и становища, но пък има назначени на пълна заплата служителки, които отговарят за ксерокса, който не работи. Ето такива неща трябва да анализира една административна реформа, а не пристрастни вицепремиери* да дирижират закриването на органи, създадени при пълен консенсус в Народното събрание. Друг такъв прецедент като закона, приет единодушно през 2006 г., просто не се сещам.

– Защо закриването на комисията се урежда в бюджета, а не в отделен закон, обсъден по същество?

– Първо, законът за бюджета по правило не минава през широко обществено обсъждане, така че критиките няма да бъдат взети сериозно. Второ, отделната промяна в Закона за досиетата няма мотиви, освен „вече решихме да съкратим бюджета“. Политиките обаче трябва да са плод на анализ, а не на тропане с крак в стил „Така съм решил“. В демократичната държава правителството се отчита пред гражданите, колкото и голямо да е мнозинството му. Иначе вървим към автокрация.

– Комисията се избира от парламента, а председателят на „Архиви“ се назначава от правителството. Какво точно се губи с тази смяна?

– Съвсем ясно е: изпълнителната власт получава контрол върху отварянето на досиетата. Това впрочем е противоконституционно. Конституционният съд реши през 1997 и 2012 г., че орган на изпълнителната власт не може да отговаря за отварянето на досиетата и за проверките. Същият стандарт следва и от решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Анчев срещу България“. Тоест вносителите на законопроекта са или крайно некомпетентни, или просто искат да блокират, а не да подобрят отварянето на архива на ДС.

– Възможно ли е по-нататък архивът да бъде засекретен или достъпът до него да бъде ограничен с решение на правителството, а не със закон?

– Възможно е да се промъкнат непрозрачни и вредни за обществения интерес практики. Документалният масив е чувствителен и често се налага да се вземат решения за достъпа до едни или други документи. Ако управляващите имат пряк контрол върху това кой какво чете, те могат да се изкушат да потискат критичните гласове и неудобните истини. Този риск съществува, който и да управлява. Затова демокрацията се основава на разделение на властите, а важните функции се изпълняват от независими комисии, а не от държавни агенции.

– Кой ще проверява кандидатите за депутати, министри, съдии, хората, които подписват обществени поръчки?

– Не е ясно, тъй като според тълкуването на Конституционния съд това не може да бъде орган на изпълнителната власт. Предлаганото решение по-скоро ще блокира изобщо прилагането на закона, отколкото да осигури изпълнението му.

– Какво остава недовършено след 19 години работа на комисията?

– Във всички държави – членки на ЕС, които бяха част от съветския блок, тези архиви са добре подредени и достъпни. Създадени са институти за национална памет, които осигуряват на журналистите и изследователите пълноценен достъп до тези страници от историята. Става дума за огромни документални масиви, които не могат да бъдат прочетени за два-три месеца, за да приключи всичко. В Унгария, Чехия, Румъния, дори в Германия работата продължава и от време на време излизат нови разкрития. Най-важното е хората да имат право на достъп и независима институция да проучва и разкрива кои кадри на бившите служби се домогват до държавни постове. Защото нека не се заблуждаваме – тези служби бяха клонинги и подразделения на могъщото КГБ, което е живо и действа на пълни обороти под друго име.

– Как изглежда промяната на фона на европейските модели – германския, чешкия, полския?

– България „ужасно закъсня“, както се пее в песента, с отварянето на този архив. Закон беше приет едва през 1997 г., заработи за кратко в началото на 2001 г. и през 2002 г. беше отменен с непрозрачни и подвеждащи законодателни промени. Сегашният закон проработи и за 19 години комисията не е получила нито един сериозен упрек. Тя е член на международната организация на тези институции в Европа и успя да навакса изоставането. Сега някой явно има интерес да върне правото на достъп до информация на българските граждани в началото на 90-те години. Не бива да позволяваме реставрация на най-мрачните времена и произвол от страна на техните естествени носители – ченгетата и техните деца.

Ема ИВАНОВА

* Вносител на промените е вицепремиерът Иво Христов, роден през 1970 г. в Истанбул, където баща му Христо Христов – офицер от военното разузнаване (РУМНО), е работил в Генералното консулство на НРБ като вицеконсул по културните въпроси

Ще се радваме да коментирате нашите статии! Можете да го сторите във Фейсбук страницата ни. Благодарим на всички, които споделят мнението си!

Още от същата категория

Препоръчано

spot_img
spot_img