Отлитат дните – птици белокрили,
от радости и скърби белезите скрили.
Към бъдното, към хоризонта тъй безбрежен
поемат мислите и светлите копнежи.
По прашни пътища и цъфнали полета
препускат цветните желания, където
очакват ги не спомени от минали години,
а ярки утрини и небесата сини.
И следвайки мечтите си вълшебни,
прегазвайки на делника делата дребни,
духът до върхове се извисява
и чист, и светъл там се приютява.
Eстер Ганчева

