Пролет мила, пролет ясна,
колко хубава си ти!
Покрай трънки щекотливи
теменугата цъфти.
В дълъг полет, отдалеко,
щъркът шарен долетя.
Вдигна се мъглата леко,
някъде изчезна тя.
Слънчо от небето ведро
здрача ранен заличи.
Стръкчетата, още млади,
обви нежно с рой лъчи.
Пролет мила, пролет драга,
колко прелестна си ти!
С колко красота дарява
светозарните мечти!
Ти копнеж си за човека
за блаженство и възход.
И изпълваш му душата
с крепка жажда за живот.
Александър Михайлов

