Душата чиста избяга
Под възглавничка мека
пачки с много пари.
И ето – промени се човекът,
друго огънче взе да гори.
Душата чиста, крилата
от него избяга далече…
Изведнъж стана богата,
полетяла високо е вече…“
Но има нещо голямо…
Не затрупвай извора мил!
Макар че за нея всичко е нямо,
кой ли от него не е пил?
Славейко Савчев, Типченица
