Завий ме, Есен, в твоята тишина
от залези и дни понатежели,
ще се сгуша в теб, ще помълча,
а ти звучи в окъснелите напеви.
Нали си сви златните листа
от лятото и съблече плодната лоза,
после във сиви облаци валя –
на прага ти да спра и помълча!
А ти, не бързай да се осланиш
още нося на лятото сандали,
погледа ми, няма да приспиш –
очите ми са твое огледало.
Нося много минали лета
в различни стъпки и нощи нецелувани –
завий ме в твоята блага тишина
Есен, в залезите… и до случване !
Елеонора Крушева, Свиленград

