До случване

Завий ме, Есен, в твоята тишина

от залези и дни понатежели,

ще се сгуша в теб, ще помълча,

а ти звучи в окъснелите напеви.

 

Нали си сви златните листа

от лятото и съблече плодната лоза,

после във сиви облаци валя –

на прага ти да спра и помълча!

 

А ти, не бързай да се осланиш

още нося на лятото сандали,

погледа ми, няма да приспиш –

очите ми са твое огледало.

 

Нося много минали лета

в различни стъпки и нощи нецелувани –

завий ме в твоята блага тишина

Есен, в залезите… и до случване !

 

Елеонора Крушева, Свиленград

Предишна статия
Следваща статия

Вижте също

spot_img

Още от същата категория

Неспокойна съвест

Дежурство

Да тръгнеш

Сякаш

14.Х.1915 г.

Препоръчано