Строителният инженер Илия Станчов Бръчков (1860-1925 г.)
Родът Бръчкови е съзвездие от люде, изпълнили житейските си биографии с родолюбиви дела из много места в географската територия на страната от Дунав до Пирин планина. Те са революционери, градители на железни пътища, основоположници на театри.
Най-старите корени на рода са в Свищов, а оттам нови корени се появяват във Варна, София, Елена, Русе, Горна Джумая (Благоевград). Известността на рода иде от родоначалника Иван БРЪЧКОВ (1750-1860). Неговият син Христо БРЪЧКОВ, е известен като деец на борбите за национално освобождение, основател и председател (1869) на революционен комитет в Свищов. Със съпругата си посреща с хляб и сол руските войски, преминали Дунав през 1877 г. при Свищов, за да се включат в Руско-турската освободителна война. Любопитно при осъществения десант на руските войски е, че Христо Бръчков е изпращал чрез гълъби съобщения на командването как да се премине реката.
Обследване на рода Бръчкови прави Асен Стругов. Става известно, че с принос в градителството на първите железни пътища и други дела в изграждането на Нова България е Илия Станчов БРЪЧКОВ (1860-1923) с рождение в Свищов. За него се знае, че е бил съученик на министър-председателя Стефан Стамболов, в приятелство е с писателя Алеко Константинов, с учения Иван Шишманов, с генералите от фамилиите Вазови и Ботеви. Приема се, че този Илия Бръчков е прототип на младия Бръчков в повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“. Има завършено инженерство в Санкт Петербург и е участник в изграждането на жп линиите Русе–Търново, Горна Оряховица – Стара Загора, Пазарджик –Добринище. Семейство си създава с дъщерята на румънския консул Марин Соаре и има 4 деца – Георги, Мария, Евгения и Борис, които разклоняват рода Бръчкови на много места из страната.
Инженерът – актьор Георги Илиев Бръчков (1887 – 1950 г.)
Първородният син Георги Илиев БРЪЧКОВ (1887-1950) завършва строително инженерство във Варна, а семейство създава с виенчанката Хилда Шпицнагел. Младият строителен инженер участва в Първата световна война, ранен е в сражение при Битоля. Семейно се установява в София. Тук Георги Бръчков се посвещава на музата Мелпомена и играе различни роли в Свободния театър в София. Това е до 1919 г., когато се озовава в Горна Джумая, за да поеме предложената му от общината длъжност на околийски инженер.
Новата служба обаче не попълва изцяло трудовото време на Георги Бръчков и той се отдава на театъра. С помощта на Стоян Бъчваров, с когото са играли заедно в Свободния театър в София, основават в Горна Джумая Общински театър при читалище „Съгласие“ (сега НЧ „Никола Вапцаров“).
За популяризиране на театралното изкуство от София е поканена група, водена от Боян Петров, която изнася много спектакли, сред които са „Дванадесетият час“, „Калин Орелът“. Заслуга на Георги Бръчков за Горна Джумая в онези години е изграждането на сградата на читалището. След 1920 г. Общинският театър записва в летописа си изнасянето на много пиеси, сред които са „Лес,“, „На дъното“, „Хъшове“, „Ревизор“, „Чест“, „Службогонци“ и др., осъществени под ръководството на Бръчков.
През 2019 г. Благоевградският театър отбеляза 100-годишнината си. За многото му успехи значими са делата на основателя му Георги Бръчков, но още по-значими са на сина му Илия Бръчков. След 1944 г. театърът става държавен, а за свой патрон приема името на поета Никола Вапцаров. В този театър като непомръкваща легенда за вечни времена ще свети името на Илия БРЪЧКОВ, роден през 1915 г.
Актьорът Илия Г. Бръчков (роден 1915 г.)
Трудно е да се изброят постановките и образите, в които се е превъплъщавал Илия Бръчков. Те са над 150. Завидното си майсторство Илия Бръчков показва с хиляди излизания на сцени в Благоевград и почти всички селища из Пиринския край, както и в други градове на страната. Заслужена чест му е отдадена с присъждането му на званието „заслужил артист“, но уважение и почит му отдават почитателите и днес, макар вече и посмъртно.
Борис Сандански
