– На 31 август 92-годишният актьор Ицко Финци пусна клип във Фейсбук за това, че съседите му край Варна горят шума и други боклуци при сухо време и силен вятър. Подал 3 сигнала на телефон 112. „Губите ни времето“, била реакцията на полицията, откъдето го заплашили с 1200 лв. глоба, защото това били съседски неразбории. Кметицата обобщила: „Няма как в селата да не горят, разберете“. Кой крив и кой прав?
– Труден въпрос. Теоретично е забранено да се пали, със сигурност има и заповед на общинския кмет за такива предпазни действия, но може би тя не е известна на хората по селата. Това е един от проблемите на България: нещата се движат повече административно, отколкото да имат практическо прилагане. И затова има ред причини: демография, манталитет, криворазбрана демокрация. Ицко Финци разказва за частен случай, но това се случва ежедневно и на много места в страната.
– Може би у нас са малки санкциите за нарушителите или въобще няма санкции? В Гърция вече има затвор и 30 000 евро глоба за причиняване на пожар по невнимание.
– Санкциите идват след събитията. Много важно е пожарите да не се случват. Огневото почистване на отпадъци в дворовете не би представлявало опасност, ако всички дворове са добре поддържани, има млади хора, достъпна вода и ако хората си помагат.
Анализите показват, че един от най-сериозните проблеми с пожарите е именно демографията, при която имаме страшно много изоставени имоти по селата или в тях живеят само възрастни хора, които не могат да си стопанисват имота и го правят по най-примитивен начин от време навреме или когато отидат там. На практика имотите зарастват – природата не търпи празни пространства, а растителността, като изсъхне, гори. И другият проблем у нас – 99% от хората на село не застраховат имотите си.
– Преди дни в сайта „Климатека“ пуснахте карта с визуализация на пожарите през 2024 г. – те са 379 на брой, близо 40% от тях в НАТУРА 2000. Най-уязвими са били селските райони. Заради споменатите от вас причини ли е така?
– Да, доказано е, че когато имаш интензивна инфраструктура, както е в големите градове (там опасността от пожар не е по-малка), достъпността с наличието на пътища води до бързо потушаване на пожара. В селските райони – провинцията и онези части, които са по-изостанали, където живеят само по няколко десетки възрастни хора, обикновено и инфраструктурата не е в добро състояние и те са по-уязвими при пожар. Вижте, че от години най-големите пожари са в Югоизтока (Хасковско, Тополовградско, Бургаско) или в Северозапада, там където населението е много малко. Има и изключения – последният пожар е в Рила планина (където липсва инфраструктура), но той тръгна от село Горно Осиково и така отговаря на характеристиката, която направихме.
– През 2024 г. имаше много пожари, но тази година положението е по-зле –пожарите са по-мащабни и страшни, трудни за контрол, защото са в иглолистни гори – пример е пожарът в Пирин. Но подобно е положението в Турция, Гърция, Кипър. По-уязвим ли е нашият регион?
– Не, не е. Пожарите при средиземноморския климат са естествено явление. Лятото е горещо и сухо, зимата – мека и влажна. Нашият климат от чисто континентален особено в Южна България все повече се превръща в средиземноморски. Само че ние още не сме свикнали, че това е новото нормално. Растителността – земеделска и горска, не е адаптирана към климат с продължителни засушавания. Иначе огънят е естествен природен феномен, който подмладява природата. Само че за нас това подмладяване е разглеждано като огромно бедствие.
– Човекът или климатичната криза имат по-голяма вина за пожарите у нас напоследък?
– По време на комунизма имаше един лозунг „Природата трябва да служи на хората“. Смятаме, че знаем много неща. Но и много неща не знаем, защото иначе нямаше да съществува наука. Когато нарушаваме нещата, които знаем – а те са страшно много, не можем да говорим за друго освен за човешка грешка. Знаем и правим нарушения, както в случая, разказан от Ицко Финци.
– А защо правим нарушения според вас?
– Защото промените в средата, която знаем и виждаме, се случват по-бързо, отколкото се променят манталитетът на хората, законодателството, ако щете, и възпитанието. Демографските проблеми у нас се случиха в последните 30 години. От 40-50 г. се говори за климатични промени, но те са актуални в последните 20-25 години. Това е много къс период, в който стават драматични изменения и системата на управление не може да се адаптира достатъчно бързо. Тя е тромава.
– Държавата от години не гледа достатъчно сериозно на проблема с пожарите и последиците от това са видими. Няма експерти в системата на управлението или никой не чува експертите?
– Много неща в управлението на държавата са след, а не преди събитията. И не само у нас е така. Вижте Турция, Гърция, Испания, които уж имат много опит, но въпреки това и там има пожари, и при това с човешки жертви.
В България назряват условията за пълна промяна на условията за пожарната безопасност и въобще за опасността от бедствия. Надявам се, че с многото обществен натиск експертите ще бъдат чути.
– За каква промяна говорите?
– Първо аз ще ви попитам: знаете ли колко струва гасенето на пожар?
– Не, колко?
– Никой не може да ви каже. Ако питате пожарната и горските предприятия, също не могат да ви отговорят. На практика общественият натиск е, когато възникне пожар, на всяка цена да се угаси. Сега гасят в Рила. Времето е топло, има вятър и няма да го угасят. Той е на височина, теренът е труднодостъпен. Ще чакаме да завали дъжд. Пожарът може само малко да се ограничава. Но общественият натиск е да се гаси на всяка цена. За пръв път се сблъсках с този проблем в Гърция – при дадени ситуации пожарникарите категорично казват: „Няма да гасим, защото е много скъпо. Ще го изчакаме да стигне еди-къде си, където ще го спрем така и така.“ У нас все още не сме стигнали до това мислене и продължаваме да харчим безумни пари за гасене на пожари. Това е разбираемо. Но ако превърнем бюджета, който харчим за гасене, в превенция, няма да възникне никакъв пожар.
Португалия по данни на Европейската Сметна палата през 2017 г. харчи около 20% от парите за пожарите за превенция, а 80% за гасене. Това не работи – те го установиха през юни 2017 г., когато в пожар загинаха 66 души в едно градче на 200 км от Лисабон. Смениха системата. Сега дават 65% за превенция и 35% за гасене.
– Докато ние сменим системата, не трябва ли да си купим собствен хеликоптер, а не да чакаме както през юли техника от Румъния, Франция и Унгария?
– Хеликоптерите идват, след като възникне пожарът. Пак струва много пари (б р. един час гасене с хеликоптер е 11 000 лв. по думите на военния министър Запрянов). Превенцията трябва да бъде насочена в това пожарът да не може да възникне лесно и да се разпространи. Уязвимата напоследък територия да бъде достъпна. А имаме разработки, които ни посочват кои са уязвимите места. Там трябва да е вниманието. Ако имаме да покрием огромна площ и ни трябват огромни средства, то има оптимизационни модели, в които да вложим 10% от сумата. Следващата година следващите 10% и т. н. Това са модели на ХХI век, те са научни и са свързани с моделиране на системата, с обобщаване на огромна информация най-често под формата на географско-информационни системи.
– Министерството на земеделието реши да даде до 400 000 евро на собственик на гори (едър собственик) за предотвратяване на пожари. Ще има ли тук наука или всеки сам ще преценява?
– За съжаление не мога да коментирам правилата за харченето на тези средства. Важно е контролът сериозно да е завишен. Факт е, че частните гори често пъти са изоставени от собствениците си и са най-пожароопасни. На практика по законодателството държавата няма инструмент, с който да принуди даден собственик да си направи безопасна гората. Какво означава безопасна гора? Гората може да опира до инфраструктура или земеделския фонд, откъдето лесно тръгват пожарите. Пожарът се разпространява по-бързо, ако гората е с многоетажна растителност – трева, храсти, дървета. В уязвимите точки – край пътя например, по 40-50 метра от двете му страни гората трябва да бъде почистена поне от храстите, така че ако тръгне пожар, той да е само низов и бавно да се разпространява. През храстите се качва в короните на дърветата и тогава пожарът става неуправляем.
Второ, тези уязвими площи трябва да се почистват от всякаква изсъхнала маса. Сега виждаме, че и при пожара в Пирин, и при пожара в Рила сухите паднали дървета горят и тлеят, след това надолу се разпалват. И уж изглежда, че пожарът е потушен, а той си тлее надолу, когато падне дебел изоставен дънер.
Ще дам пример с Гърция, където държавните гори не са чак толкова много. По техния План за възстановяване и устойчивост похарчиха над 50% от парите за превенция от пожари за въздействие върху горивното вещество – да почистят и направят безопасен ландшафта. У нас по Плана за възстановяване и устойчивост говорим да си купим техника, с която да гасим, а не да предпазваме. Много по-лесно е да купиш техника. Другото трябва да проучиш – къде и как е.
Ема ИВАНОВА
- Доц. д-р Георги Костов (66) е лесовъд, преподавател в Лесотехническия университет
