Историци разкриха удивително много нови факти за живота и делото на най-великия от българите за всички времена. Един от най-добрите познавачи на делото на Левски проф. Пламен Митев чистосърдечно каза, че „идва времето за нов прочит на всички събития през последните месеци от живота и дейността на Левски“.
Директорката на музея на Апостола в град Карлово Дора Чаушева и уредникът Виктор Камбов, колегите им от Дирекцията Държавни архиви в Истанбул (фонд ВОА. А. МКТ. U M. 1241/11), преводачът доц. Стефан Андреев намериха и огласиха 22 документа, които осветяват и важния въпрос колко ненадеждни са били досегашните ни мемоарни извори, дадоха истината за спорни моменти, но същевременно въпросите, които възникнаха, са много повече от отговорите.
Някои от документите от Османските архиви потвърдиха писано в „Трета възраст” преди 20 години за това, че модернизираната от Митхад паша по френски модел полиция още в началото на 1872 г. е стегнала обръча около Васил Левски.
В доклад на Русенския валия Хамли паша до Великия везир Митхад паша от 16 септември, седмица преди обира на Арабаконак, е описана голяма част от комитетската мрежа, посочени са и месеците, в които са създадени комитетите в Ловеч, Севлиево, Плевен, Търново, Габрово, Орхание, Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе, Видраре.
Ловеч е посочен като център, а Васил Левски като „главна фигура в конспиративната организация, целяща да отцепи България от Османската империя”. Съобщава се и пътя, по който ще бъде пренасяно оръжие през Дунава. Валията се заканва: „Никога няма да допусна порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа.”
Но това е само началото на серия потресаващи факти, които са били достояние на властта.
Документи потвърдиха за използването вече на „секретни служители”. Посочен е полицейски инспектор Зия ефенди, назначен под прикритие за горски в Ловеч със заплата 700 гроша, която след обира нараства многократно.
От други документи личи голямото значение, което се отдава на шпионите, като се уточняват и заплатите им, стигащи до 3 000 гроша (с 1000 гроша тогава е могло да се построи къща), плюс допълнителни (безотчетни) за бакшиши и подаръци.
Особено тревожно е, че сред документите, станали достояние на властта, освен снимката, по която е търсен Левски, правена в ателие в Букурещ 1872 г., са и Уставът и Програмата на БЦРК, както и неговото окръжно. Както и че Левски е избран за главен апостол.
Въпросът за турски шпионин, близък до ЦК, се налага от само себе си. Но той се и разширява като се стигне до документите, доказващи, че писма на Каравелов до Левски са разпечатвани и четени от властта – „писма, които по подходящ начин са били взети от приносителите и като им били направени преписи, са били върнати…” Явно става дума, че полицията е знаела кои са куриерите.
Колкото и смут да внушават новите разкрития, едно обаче е повече от демонстриращо: империята разбира своя провал.
Въпреки огромната мрежа от скъпо платени шпиони, Васил Левски успял под носа им да изгради мощна структура, като е привлякъл хора от различни прослойки („и всякоя възраст, класа, пол, занятие” – Иван Вазов).
Нещо повече. От новооткритите документи става ясно, че властта е осъзнавала какъв титан има насреща си. Определя го като човек, който „всяка седмица сменя името си”, че „е известен със своята храброст”, най-сетне, че „залавянето на злодея Левски ще бъде Божие чудо”. Във връзка с последното, сам великия везир Митхад паша нарежда „при необходимост да участва и войската”.
Стигнахме до арестите след Арабаконашкия обир и до срамното падение на неподозирани предателства.
Арестувани са 50 души, като трябва да отбележим, че полицията поименно знае 500 комитетски дейци, но както споделя Мазхар паша „не е възможно толкова много лица да бъдат подложени на разпит”, но по-опасното е, че това би показало на света едно масово недоволство на населението. Затова и указанията на Митхад паша са „като уместен похват да не се вдига много шум”.
Друга новост в тия дни на падение е, че мнозина от арестуваните сами се предават. Поведението им е позорно. Иван Фурнаджиев например пише: „Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносник. Възнаградете ме. Това искам. Ето аз издавам.“ За Атанас Попхинов в доклада до Високата порта е отбелязано, че издава всичко плачешком, че пръв е назовал Левски. Става ясно, че Димитър Общи издава 27 комитета, Станьо Врабевски – 15, Петко Милев – също 15, Атанас Попхинов – 12, като издава и брат си. И още, и още – общо 150 комитета.
Само шестима са достойно държалите се пред комисията революционери, не издали никого.Това са Васил Левски, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Христо Ковачев, Никола Цвятков и Христо Цонев-Латинеца.
Тепърва вероятно ще се откриват нови факти.
И ще възникнат нови въпроси.
Борис Цветанов
