В опит да преборим летния зной, решаваме да избягаме от града и да открием в планината Руен едноименния манастир, с надеждата, че там ще е по-хладно. Навръх 18 август – успението на Иван Рилски (876-946), се отправяме към село Скрино, за което се смята, че е родното място на светеца. Пътуваме по магистралата, посока Дупница, отклоняваме за Бобошево, а оттам само на 7 км е селото.
Изкачваме Руен по добре асфалтиран, криволичещ път. Оставаме колата на паркинг пред новопостроен параклис и въодушевени от обещанието на табелката „Манастирът, само на 600 м“, започваме да катерим по пътя, търсейки сенките и обливайки се в пот. На кого му хрумна изобщо тази идея?
Не след дълго той се появява – разположен в красива местност, сгушен сред северните склонове на Руен планина, обграден от вековни дървета от рядък вид, т.нар. турска леска. Както винаги българинът е избирал
НАЙ-ЖИВОПИСНИТЕ МЕСТА
за да строи своите религиозни обители. Манастирът има интересна история. Местността от години била известна като Цръквеник, имало параклисче, а местното население се събирало и почитало паметта на Свети Иван Рилски на 19 октомври. Предполага се, че първо се е замонашил тук, преди да отиде в Рилския манастир.
Изграждането на съвременните сгради започва през 1995 г. с доброволния труд на благочестиви хора от Скрино. Любопитен е начинът, по който се ражда идеята за построяването на църквата. Местен сънува мястото, на което трябва да се издигне божият храм, споделя с архитектка от Благоевград, която също имала подобни сънища… Не след дълго църквата е факт.
По време на изкопните дейности работниците се натъкват на
ОСНОВИТЕ НА ДВЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ЦЪРКВИ
Едната е датирана в VIII век, а втората – от IX век. Предполага се, че тук се е намирал манастирът „Успение на Св. Богородица“.
Новопостроени са манастирските сгради, камбанарията. В момента се изографисват стените на църквата. Прекрасен дървен олтар и полилей красят интериора. Поддържани алеи, цветя. Двама монаси обитават обителта, която впрочем е затворена понеделник, сряда и петък. Запалваме свещичка и притихваме в молитва за здраве.
Навън табелка ни заинтригува с възможността да посетим други три обекта – Кръста, аязмото чиято вода лекувала очни болести, или пещерата на свети Иван Рилски. Избираме Кръста. Пътеката е нагоре и все нагоре, но дървени пейки предлагат отмора. Разходката е в гъста гора. А при самия Кръст гледките са прекрасни! Открива се панорама към манастира, селото, сгушено в зеленина, близките хълмове на планина Руен, а в далечината в бледосиньо – Рила. Прекрасно! Легендата разказва, че кръстът е забит на мястото, от което скочила някога млада девойка, бягаща от турците…
Веселина ФИЛИПОВА
