След встъплението на стихотворението „Хaйдути Баща и син” Ботев продължава: „Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него?”. Изглежда поетът много добре е слушал разказите за него и ги е запомнил.
Още с първото си поетично творение „Майци си” той се обръща към майка си. Второто му стихотворение „ Към брата си” също е за много близък роднина, брата. На неговите втори братовчеди от бащина страна Мария(Мина) Иванова Горанова и на брат и Богдан Иванов Горанов са посветени четири от поетичните творби. На Мина Горанова е „Пристанала” с посвещение (Посветява се на г-ца М. И. Г-ва).
Напоследък преобладава мнението, че и стихотворението „До моето първо либе” също е за Мина Горанова. За Мина, станала вече госпожа Огнянова (Мария е омъжена за по-възрастния от нея богат търговец Петър Огнянов), Ботев е написал „Ней”. На Богдан Горанов е „Борба” с посвещение (Б. И. Г-ву).
И в двете публикации на „Зададе се облак темен” вместо заглавие поетът поставя три звездички. Самото заглавие е според първия ред със същия текст. И в четвъртия куплет Ботев, който все говори за своя дядо издава кой е той. „Бог да прости баба Стойна”, в който се споменава бабата на Ботев. По тогавашната традиция жената след като е омъжена, се представя и я назовават по името на мъжа и. Така за Стою жена му е Стойна, а другото и име е Стоювица. Но в стиха нe се получава римата със Стоювица. Баба Стойна е жената на дядото на Ботев по майчина линия със собствено име Стою. Че се е казвал Стою, потвърждава списъкът на спомоществователите от Калофер на „Първичка българска граматика” на Иван Богоров, издадена в 1844 г. Там Ботевият дядо се е записал с името „Стою Стоиловъ, Дрянъ”, а братовчед му с името „Стою Петковъ, Дрянъ”. По това време третото име е било само прякор(потвърждава го и запетаята след бащиното име), който впоследствие става фамилното име Дрянков.
В спомените нa Илия А. Широков, съквартирант на Ботев в Александрия, записани през юни 1915 г. , откриваме, че “През 5.VII.1868 г. изпратил четата на Хаджи Димитра от Petrusan (Петрушан).”
И е добавил, че поетът е изпращал някого в тази чета. Самият Широков е бил организатор при подготовката и е изразходвал големи суми за четата. Изглежда Ботев не само веднъж е бил в Александрия.
В състава на обединената чета на двамата войводи има едно име Христо П. Дряновски(1838-1868 г.), писар на Караджата.
Досегашните изследователи го свързват със село Ганчовец, Дряновско и Тулча. Участникът във Втората българска легия Михаил Греков дава следните сведения: “…След Богоявленския парад на 1868 г. в легията биват повишени(в поднаредник б.а.) някои от българите, между които и Иван Грозев, Рафаил Атанасов, Христо Ловчалията, Тома и Петър Пантелееви, Христо Дренковски, Стоян Чакъров (М. Г. Греков), Петър Иванов, Георги Чернев, Петър Тихов, Янко Ванков, Георги Матев, Стоян Цанев.”. Този участник в легията е и в четата на Панайот Хитов през 1867 г., със знаменосец Васил Левски. Умира(като четник на Караджата), отровил се сам, вече тежко ранен след боя в Карапановата кория.
Открих, че става въпрос за двама различни четници с име Христо в четата на двамата войводи Х. Димитър и Ст. Караджа. През 1897 г. владиката Методи Кусев прави анкета в епархията си с цел да изясни фактите за четата, сред своите свещеници в с. Хасът(сега Крън), с. Енина и с. Шипка и повода е 30 години от битката през 1868 г. Тогава с протокол се установява, че само свещеник Стефан Петков от Енина е опял падналите четници на Бузлуджа. Свещеникът на Хасът, Иван Стоянов, е спасил списъка на четата, изпаднал от дрехите на един четник. Това е станало, когато дошлите след битката на връх Бузлуджа башибозуци от селото започнали да си делят плячката. Списъкът, е преписан на 22 август 1897 г. от свещеника и предаден в митрополията.
В него от Дряново има записани трима четници- Андон Пенев(вярно е Пеев) на 29 г., Христо Ганчев на 29 г. и Христо Дряновки на 29 г. Явно презимето на втория Христо е сгрешено както и на Андон и би трябвало да се чете Дрянковски и става въпрос за двама различни четници с първо име Христо, като вторият не е от Дряново. През 1898 г. в списание “Поборник-опълченец”, издавано в Русе се появява статията “Христо П. Генчович” в която се твърди, че е роден в 1843 г. Но това се отнася за по-младия Христо Ганчев(на 24 г. през 1868 г.), докато Христо Дрянковски е роден 1838 г. Че Хр. Ганчев е бил по-беден и имал само “дюкянче в Тулча” обяснява Христо Н. Македонски в следващите книжки(кн.7-9). Реагира и Панайот Хитов в писмо до Иван Кършовски.
Според Александър Бурмов, “В състава на Тулчанската чета останали само младежи от Тулча, към която се присъединили и неколцина емигранти от Браила”.
Има един документ от 1852 г.Това е списък със спомоществователите от Браила на книгата на Сава Хаджиилиев Доброплодни „Водител за взаимните училища”, отпечатана в Земун. В нея сред учениците, дали средства за излизането и, е Христ.(о) П. Дрян(за П. вероятно е Петков). Тогава ученикът е на 14 години и се е представил с двете си имена и прякора Дрян също като дядо си Стою Петков, Дрянъ преди осем години в Първичка българска граматика на Ив. Богоров и съвсем не е от Дряново щом прякора му е Дрян и се е казвал Дряновски(Дрянковски). Другият от списъка Христо Ганчев(24 г.), преписан от попа Иван Стоянов се е появил в северна Добруджа три години по-късно, в 1855 г. според роднините му.
Още след войните на Наполеон дядото на Ботев и други от майчините роднини (вуйчовците Мирчо и Стойко) изнасят търговията си с Виена към Влахия и Бесарабия (Кишинев). Изглежда някои други от Дрянковите са се заселили в най-долното течение на Дунав за да подържат търговията си с колониални (манифактурни) стоки, пренасяни по реката. В един от фейлетоните си под заглавие „Знеш ли ти кои сме?”, Ботев споменава, че Стойовичиното момченце е донесло от Немско на баба Стойовица чохен сукман. За Христо Дряновски (Дрянковски) войводата Панайот Хитов в късните си спомени пише: „Първият доста богат търговец и образован человек”. Войводата Филип Тотю в своята биография твърди, че “Хр. Дряновски бил един от най-заможните търговци, че имал в Исакча и Меджидие големи магазини за колониални стоки и че внесъл за революционното дело 2000 златни наполеона”.
В крайна сметка Христо Дрянковски (наричан още Дряновски и не случайно с прозвището Латински) е от майчиния род на Ботев и е негов трети братовчед (внук е на Стою Петков, Дрянъ). Оказва се, че в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа Христо Ботев е изпращал своя братовчед и стихотворението „На прощаване в 1868 г.” също е писано за роднината Христо Дрянковски.
Една снимка на прадядо Стойко и втората му жена Юрдана, правена около 1930 г.
Легисти от Втора българска легия в Белград. Седналият отдясно на Левски е Христо Дрянковски
Христо П. Дрянковски
Има още едно стихотворение, писано за роднина. Това е „Странник”. В него има много биографични елементи, като:
„Няма нищо! Други зема
тази, що си нявга любил;”
и по нататък поетът продължава,
„Турци тейка ти убиха,
братята ти и двоица
полежаха, па изгниха,
отровени във темница.”
Нарочно Ботев не е сложил заглавие, а само три звездички. Той се обръща към литературния герой с название странник. Впоследствие то е станало име на творбата. Все пак е вмъкнал две първоначални букви, с и т от името на странника.
Според родовото ни предание ние сме от майчиния род на Христо Ботев. Бащата на моята баба Мария (от бащина страна) е прадядо ми Стойко Христов (Бешикташът, Бешикташлиев) и е същия този странник. Неговият баща Христо Дрянков (Дрянковски) е убитият от турците като участник в четата на двамата войводи през 1868 г.
Никола Начов пише за своята леля и жена на Стойко Христов (Мария Начо Дойнова), „Мария (омъжена после за Стамула Стоянов)”. Тя е жената на странника, която е взета от Стамул Стоянов. От нея прадядо има шест момичета. От втората жена, Йордана, има още осем деца. Внучката Яна Язова (Люба Тодорова Ганчева, майка и Радка Бешикташлиева е от първите шест деца) на прадядо ми Стойко пише за него в романа си „Левски”: „Известен беше още като добър баща на четиринадесет деца”. Като се съберат шест от първата и осем деца от втората жена, правят точно четиринадесет.
Една снимка на прадядо Стойко и втората му жена Юрдана, правена около 1930 г.
В един разговор, вече като ученик в гимназията, баба ми Мария сподели, че има едни двама от рода на прадядо Стойко отровени от турците. Известно е, че голяма част от четниците на Добри войвода са изловени след предателство и изтровени в занданите. Стойко е имал трима братя- Стоян Мерджанът, Киро и Константин, според Н. Начов. Кои двама от тези тримата са отровени може да се предположи, че са Киро и Константин. Правнукът Иван Недков на Стоян Мерджанът пише, че той се е преселил след Освобождението в с. Пресяка, Ловешко.
Дотук са девет стихотворения все за роднини на Христо Ботев. По същата логика „Хайдути Баща и син” трябва да е за родственици.
Печатарят на Ботев и негов съселянин от Калофер, Хаджи Димитър Паничков в спомените си пише нещо интересно за Чавдар войвода. Поетът му е споделял, че героят от неговото стихотворение е действителна личност.
Тодор Моллов в изследването си „Чавдар (войвода) между фолклора и историята (до и след Петко Р. Славейков)” отбелязва, че „името Чавдар се явява по-скоро като знак за тяхната функция – войвода на хайдушката дружина”. От проследените четири (Те са от следните години 1638, 1695, 1705, 1721 г.) извора за войводи с название Чавдар, най-любопитният е от 1721 г. За него съществува османо-турски документ от 13-22 септември 1721 г. Според записаното, властта взела мерки срещу някой си Чавдархан, който с дружина “от около 20-30 души хайдути и разбойници са се събрали и тръгнали да бродят с байрак из Софийската каза и някои други места”, а по-късно се пръснали и укрили; един от тях е бил хванат в с. Ченгел край Истанбул. Той разказал за нападения на дружината в Софийско (в с. Ислимниче, дн. Сливница), в Карлово (където убили и ограбили спахия) и в някакво село “при горния край на Загра-и Атик” (вер. край Стара Загора). Пак той допълва за своя предводител: “Нашият байрактар е неверникът на име Чавдархан; сега той се намира между държавните овчари; част (от хайдутите) са между държавните овчари в Докуз-агач” (неясно – местност или селище, срвн. с. Кара-агач, дн. Брестник, Пловд.?). Пленникът дава и важна информация за състава на дружината “това са неверниците Мехмед от Едрине, Стойко Чавдар (вер. същия Чавдархан), Иван Кулук, Панчар Иван, Бел Караджа, Канлъ, Лазар, Кара Петре, Бързак, Кара Бела и Согна. Имената на останалите не знам” . Трябва да се отбележи, че четата на този Чавдархан е действала в Карловско и горния край на Старозагорско(вероятно из Средна гора). От тази много важна информация изплува собственото име на Чавдар и то е Стойко. Но Ботев в поемата си ясно е писал,
“за Чавдар страшен хайдутин,
за Чвдар вехта войвода-
синът на Петка Страшника!”
Цялото име на поетичния герой трябва да е Стойко Петков Чавдархан. По тогавашната именна традиция (а и сегашна донякъде), която е била със силата на канон, първородният син се е кръщавал с личното име на дядо си. Като се вземе в предвид, че поколенията се сменят обикновено през двадесет години, тогава за всяко едно от имената Стойко и Петко от лично става бащино и обратно. Проследени през годините, би трябвало да изглеждат така: за 1721 г.- Стойко Петков Чавдархан; 1740 г.- Петко Стойков; 1760 г.- Стойко Петков; 1780 г.- Петко Стойков и 1800 г. Стойко(или Стою) Петков. Знае се, че Ботевият майчин дядо Стою Стоилов, Дрян е роден около 1800 година. Неговият първи братовчед Стою Петков, Дрян също би трябвало да е около тази година. И двамата Стоювци са кръстени на един и същи дядо Стою(или умалителното Стойко) Петков, вероятно този от 1760 г. От всичко изброено дотук излиза, че Чавдар войвода е прапрапрапрадядото на Христо Ботев. В майчиния му род Дрянкови все още е била жива паметта за този хайдутин, праотец Стойко Петков Чавдархан. Съвсем не е случайно хрумването на Ботев да подписва някои от творбите си, а и писма с псевдонима Чавдар.
инж. Х ристо Т. Х ристов, г р. Казанлък.
htodorov55@abv.bg
