Съпругата ми е с инсулт. Не мога да изтегля пенсията й, а оставаме без пари

На 5 юни съпругата ми получи инсулт и изпадна в кома. След двумесечен престой в лечебно заведение, в началото на август, по наше желание, макар че все още беше в кома, тя беше изписана.

На 28 юли изтече срокът на банковата ѝ карта, поради което пенсията ѝ не може да бъде изтеглена. От съответната банка ми обясниха, че за да получа пенсията на съпругата ми е необходимо пълномощно от нейна страна. Нотариусът обаче отказва да изготви  пълномощно, тъй като жена ми е недееспособна. Какво мога да направя, за да получавам пенсията на съпругата ми?

Н.С.

Фигурата на представителството е уредена в чл. 36-43 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЗД, едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. По своята правна същност упълномощаването представлява едностранна сделка (при която е необходимо единствено волеизявление на една от страните), с която едно лице, наречено упълномощител, учредява представителна власт на друго лице, наречено упълномощен, да извършва правни и фактически действия от негово име и за негова сметка.

За валидността на всяка сделка, в това число и упълномощителната, е необходимо страните по сделката да бъдат преди всичко дееспособни. По дефиниция, за да бъде едно лице дееспособно, е необходимо да е навършило пълнолетие (18-годишна възраст) и да бъде психично здраво – да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да ръководи поведението си.

Затова напълно основателно съответният нотариус е отказал изготвяне на пълномощно, доколкото съпругата ви се намира в пълно и продължително безсъзнание.

Разрешението на вашия казус се крие в т.нар. производство по поставяне под запрещение. Това е специална съдебна процедура, с която се отнема изцяло (пълно запрещение) или частично (ограничено запрещение) дееспособността на пълнолетно лице, което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи. Целта е защита на правата и интересите на лицето, чието поставяне под запрещение се иска.

В зависимост от тежестта на състоянието на лицето, съдът може да постанови пълно или частично запрещение. Пълно запрещение се постановява, когато състоянието е изключително тежко и лицето изобщо не може да се грижи за делата си. В този случай, по отношение на своята дееспособност, запретеният се приравнява на малолетен, поради което е и напълно недееспособен. На поставените под пълно запрещение се назначава настойник. Същият представлява законен представител (хипотеза на законно представителство, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗД), който се грижи за малолетни или напълно запретени лица, като защитава техните интереси и управлява тяхното имущество. По отношение на своята дееспособност ограничено запретените се приравняват на непълнолетните, поради което тяхната дееспособност е ограничена. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но могат да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им потребности. На ограничено запретения, видно от горепосочената разпоредба, се назначава попечител, който подпомага и защитава неговите интереси. За разлика от настойника, който напълно замества волята на малолетните или поставените под пълно запрещение, попечителят оказва подкрепа, като неговите волеизявления са допълнителни към тези на представляваните от него непълнолетни или ограничено запретени.

Производството е уредено в два нормативни акта, а именно Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Същото се развива пред окръжен съд по местожителството на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Съгласно чл. 336, ал. 1 ГПК, производството стартира с искова молба, която може да бъде подадена от съпруга, близки роднини, прокурора и всеки, който има правен интерес от това. В рамите на процеса съдът следи за едновременното наличие на две условия  – лицето да страда от слабоумие или душевна болест, т.е. състоянието да е перманентно, както и невъзможността на лицето да се грижи за своите дела. С оглед изцяло защитната функция на производството, в същото задължително участва прокурор, като основен блюстител на закона. За да придобие непосредствено впечатление за състоянието на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, съдът задължително извършва разпит на лицето, като при невъзможност за това, какъвто е и настоящият случай, съдът преминава към изслушване на свидетели и обсъждането на  медицински доказателства, част от които е задължителната съдебно-психиатрична експертиза, която се назначава служебно от съдията. Производството завършва с постановяване на решение, с което съдът поставя лицето под пълно или ограничено запрещение (в настоящия случай – пълно). Компетентен да назначи настойник или попечител е кметът на общината по местожителството на поставеното под запрещение лице, като за целта съдът служебно изпраща препис от решението на съответната община, за да бъде учредено настойничеството или попечителството.

Веселин Крумовски, юрист

veselinkrumovski@gmail.com