Бурса чества 700 години от обявяването й за столица

В Бурса, Северозападна Турция, където живеят над 3,2 млн. души, мнозина говорят български, а още повече го разбират. И това е така, защото днес това е градът с най-голяма българска общност в Турция. Процесите на миграция от България започват през 1950-1951 г., а пикът е при „Възродителния процес“. Според оценки на местната администрация тук живеят между 350 000 и 500 000 български турци.

Тази година Бурса чества 700 г. от обявяването ѝ за столица през 1326 г. след превземането му. Градът е основан около 188-187 г. пр. Хр. и носи името на царя на античното царство Витиния – Прусий I (гръцкото име става Бурса след транслитерация на турски). Това е първият голям византийски град, превзет от ранната османска държава, което трансформира нея в истинска регионална сила. Градът пада след 9-годишна обсада, започната от основателя Осман Гази. Бурса е превзета от неговия син Орхан Гази. В днешния парк Топхане в Бурса са гробниците на първите двама султани – Осман и Орхан.

В годината на смъртта на Осман е издигнато първото тюрбе, разрушено от земетресение през 1855 г. И възстановено 13 г. по-късно. В гробницата са положени още 16 кенотафа (надгробни паметника) на членове от семейството му.

Караулът е облечен в характерни военни униформи от времето на превземането на Бурса.

Годишнината си градът посреща с международен симпозиум, фокусиран върху Бурса от XIV век, дигитални изложби, исторически пешеходни маршрути и реставрация на стените на града. Уникална е „Панорама 1326 г.: Завладяването на Бурса“. В масивна елипсовидна куполна зала с диаметър от 42 метра и централна платформа се вижда 360-градусово платно, на което 11 художници са изобразили над 10 000 човешки и животински фигури. На преден план са разположени реални триизмерни фрагменти от конструкции, което създава пълна илюзия за дълбочина и реализъм.

Но Бурса не е първата столица на Османската империя.

ПЪРВИЯТ ИЗБОР Е СЬОГЮТ

В северозападната част на Мала Азия, днес град с около 20 хил. души население.

Времето е в края на XIII век. На територията на Анатолия започват да се оформят множество независими или полуавтономни бейлици – малки турски държави, управлявани от различни племенни династии. Сред тях особено значение придобива бейликът на племето Кайъ, установил се в района на Сьогют под водачеството на Ертугрул Гази (бащата на Осман Гази). Той влиза в съюз със Селджукската империя срещу Византия. В знак на признателност султанът му дава да управлява земите около Сьогют. След смъртта на Ертугрул Гази властта е поета от неговия син. Осман Гази осъществява военни походи, териториално разширение и икономически възход. В тази среда постепенно се формира идеологията на „гази“ – воин на исляма, който защитава вярата и разширява териториите на мюсюлманската общност.

Сьогют не притежава монументалния облик на по-късните османски столици – Бурса, Одрин и Истанбул. Особено важно място в историческата памет на града заема тюрбето на Ертугрул Гази. Мемориалният комплекс е едно от най-почитаните места, свързани с ранната османска история. Днес гробницата може да се види и отвътре, а в нея са разположени кутии със земя от всички съвременни държави, върху чиито територии е стъпвала империята.

Има земя и от България. А караулите са облечени в характерни военни униформи от времето на Ертугрул Гази.

Кенотафът на Ертугрул Гази в Сьогют (вдясно), заобиколен с кутийки земя от завладените от империята територии. На снимката вляво: българска земя.

Марко ВЪЛКОВ