Само на 50-ина километра северозападно от китайската столица Пекин се намира комплекс от 13 гробници на императори от династия Мин, подредени във формата на подкова. От 1409 година, когато започва изграждането на гробниците, до 1644 година, когато династията пада, т.е. в продължение на 200 години, тук са погребани общо 13 от всичките 16 императори от тази властваща в Поднебесната империя династия, заедно с жените и наложниците им. Обект от Съкровищницата на ЮНЕСКО от 2000 година, това място се оказва много живописно и далеч от тълпите, атакуващи Забранения град и Великата китайска стена.
Природата, която ни заобикаля, действително е впечатляваща
уединено, спокойно и тихо място, озеленено и поддържано. Избрано е за гробници не случайно, а по законите на фън-шуй. От три страни е оградено от планина, а от четвъртата има равнина с река.
Дворцов портрет на Хуан Ли
Ще посетим гробницата Динглинг на император Хуан Ли (1573-1619), единствената от 13-те, отворена за посещение, която представлява важна част от обектите „Императорски гробници на династиите Мин и Цин“.
1619 година е починал император Хуан Ли, от династията Мин. Работата по гробницата му започва през 1584 година, когато императорът е само на 22. Продължава шест години. И после мястото остава пусто за 30 години, когато умира и е погребан с двете си жени. Ако направим аналогия с Тутанкамон, съвременните учени малко подигравателно казват за него, че е известен най-вече със смъртта си.
И така тръгваме по Свещения път,
по който се е движело тялото в последния си земен път. Той е важна част от китайския императорски некропол. За китайците императорът е водеща фигура в обществото. Той се е появил от небето и след смъртта си трябва да поеме обратния път дотам, за да отиде в рая. Наричан е Синът на Небето.
Мраморна колона с барелефи
От всичките тринадесет гробници през 1958 година археолозите избират третата по големина, за да я разучат. Разкопават я за една година, под силен политически натиск. Оказва се непокътната. Като стигат до дървените саркофази, които пазят телата на императора и двете му жени, те направо се разпадат при контакта с въздуха. Поради липса на технологии много от копринените тъкани и други експонати, поради влага и други неблагоприятни условия, са повредени. В музея на Забранения град в Пекин са изложени някои съкровища – предимно златни предмети и други от скъпоценни камъни. По време на Културната революция, 1966 година, посмъртно са осъдени тези владетели, накитите са унищожени. Този лош урок се използва днес като довод да не се разкопават останалите 12 гробници. Знаят се къде са. Охраняват се. В Китай няма иманяри. Не дай си боже, някой да го хванат, че копае там, където не трябва. Ако не бъде убит, най-малкото го чака доживотен затвор.
Дървените ковчези и сандъците със скъпоценности, в момента празни. Скъпоценностите са в музея на Забранения град
Влизаме в огромния комплекс на подземния мавзолей.
Всичките 13 гробници отвън са изградени по един и същ начин. Квадратни дворове и кръгла постройка на подземния дворец, които форми символизират земята и небето. Няколко стени, които обграждат комплекса. Покривите са направени от специални керемиди, малки каменни скулптури пазят от зли демони. Червена порта, през която се преминава. Вътрешни градинки, постлани с плочи, дървета и места за сядане. Стълби нагоре и надолу. Барелефи по каменни колони.
Впечатление правят пет жертвени свещени съда, наричани каменен празничен комплекс, включващ съд за благоухания, поставки за свещи и ваза за цветя, на висока украсена основа. Те сякаш създават сцена на жертвоприношения, привнасящи и днес дарове на обитателите на двора.
Скъпоценната цитадела е оградена със стени кръгла площ, която се нарича Хълмът на съкровищата. Куполообразна структура пази съкровищата.
Следва подземният дворец. Спускаме се на 27 м дълбочина и не влизаме през входа, издълбан от археолозите, а през този, който е направен за туристите. Наричан още тъмен дворец или тихо място за почивка, подземният дворец на гробницата Динглинг се състои от пет камери: предверие, централна камера, задна камера и две прилежащи камери от двете страни на централната камера, както и три пътеки. В него се намират три ковчега – на императора и неговите две съпруги, пет олтара, пет жертвени съда, вечно горящи лампи и множество погребални предмети.
Съпругите или наложниците обикновено са били погребвани живи
за да придружават своя император в отвъдния свят.
Наснимали каменния трон на императора с впечатляващите му барелефи, излизаме през истинския вход, за да се отправим директно към Кулата на душата. Вярвало се е, че душата на императора след смъртта се възнася към небето, откъдето е дошла. На огромен обелиск е изписано името на императора.
Оттук се открива забележителна гледка към околността. Е, в момента планините са потънали в мъгла, но е лесно да се предположи красотата на изгледа…
Като се замисли човек, този китайски император, стремял се към безсмъртие на душата си, случайно или не, действително е постигнал блаженство в безкрайността на времето. Хора от цял свят продължават да идват в гробницата му, за да му отдадат дан.
Веселина ФИЛИПОВА
