Близо 96 хиляди души у нас са официално безработни, а над 42 хиляди от тях от години не са имали работа. Нивото на безработица продължава да намалява и е едно от най-ниските – 3,2%, но само на пръв поглед има работа за повечето хора. В Северозападния регион безработицата е близо 8%, а в селата – с 3% над тази в градовете. Най-много безработни са със средно образование, следвани от тези с основно и без образование.
Работещите към края на 2025 г. са над 2,9 млн. души, като над 73% са в частния сектор. Над 2,4 млн. души остават извън пазара на труда – над 40% от тях са учащи, а за останалите 60% обясненията са различни – от пълна демотивация до работа на черно.
„Определено не става въпрос само за сив сектор, това са хора от т. нар. малцинствени групи в страната, хора със специални потребности, на които интегрирането на пазара на труда е значително по-трудно. От една страна, заради различните техни потребности, но и от друга, че нашият пазар на труда не е пригоден за техните нужди“, коментира Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ.
Според изчисленията на работодателите у нас обаче недостигът на кадри е над 300 хиляди души и затова все по-често бизнесът стига до внос на кадри. „Определено има сблъсък на интереси, тъй като ние вкарваме нискоквалифицирани работници, на които им се плаща значително по-ниско и по този начин се подбиват заплатите на българите“, коментира Теодора Пачеджиева.
