И Апостолът рече:
Времето е в нас и ние сме във времето.
Времето е пътят и съдбата ни на този свят.
Ти, Василе, изпревари времето, рано влезе в лоното на Бога и научи що е добродетел, що е вяра, чест и справедливост.
И тръгна, Дяконе, да сееш свобода в поробената ни страна.
Бог те закриляше, но ние не те опазихме от предатели и подлеци,
които и до ден днешен не се променят.
За тях Чиста и Свята Република няма…
И все повече мисля във времето.
Заслужавахме ли те, Апостоле?
Петър Дочев, Варна
