Заглавната страница от първия препис на „История славянобългарска“
Преди 260 години – през 1765 г. – поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) прави първия препис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
Поп Стойко усетил голямата стойност на произведението: „Славянобългарската история е за българския народ, царе и светии и за всички български деяния и събития, що събра и нареди Паисий йеромонах, който живееше в Света Гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия 1745 година и събра том история в 1762 година за полза на българския народ.“
Появата на „История славянобългарска“ се представя и като своеобразно определение на тогавашния просветителски, икономически и политически живот. Целта била да се повдигне чувството на национално самосъзнание, да се представи в картина, че този народ е имал славно минало. Основна задача на творението е да служи като искра, от която да пламне огън на пробудност.
След първия препис през 1765 г. от поп Стойко Владиславов следват и нови в кратко време броят им надвишава 60. Известни стават Самоковският препис на поп Алекси Попович, Рилският – на Никифор Рилски, Жеравненският, вторият препис на Софроний Врачански, Казанлъшкият на поп Стоян, Еленският, Зографският препис.
С появяването на печатната книжнина необходимостта от преписи изчезва. Първото печатно издание на „История славянобългарска“ е на видния възрожденец от Дупница Христаки Павлович – Дупничанин през 1844 г. Изданието е под заглавие „Царственик или история болгарска“.
Борис Сандански
