В красиво утро се събуждат
цветя и птичи гласове.
Човекът днеска има нужда
отново тях да назове.
Че те откриха ни простора,
огряха ни със светлина.
Видяхме се отново хора,
държава древна с бъднина.
Поехме с писмен знак и книга,
с гальовен за душата звук,
видяхме как се ръст издига
и как втвърдява се юмрук.
Те бяха нашата защита,
опора в трудни времена,
една преграда именита,
непревземаема стена.
Затуй във майско утро днеска,
когато идва този ден,
усещам цветен дъх, калеска,
дълбоко някъде във мен.
И аз изричам имената
с възхвала чиста и с любов
на двамата велики братя,
преминали живот суров!
Цветан Чалъков
