Кан Кубрат и синовете му
Художник Димитър ГюдженовЮДЖЕНОВ
Преди 1390 години древните българи в Приазовието и Северното Черноморие, населявали Стара Велика България, се освобождават от чужда власт.
Изчисленията, направени според летописа в „Именника на българските канове”, показват, че през 165 г. сл. Хр.
Водени от кан Авитохол българските племена пристигат от сърцето на Азия покрай северния бряг на Каспийско море през река Волга в степите край Азовско море и на север от Черно море. Районът на населването им е кръстопътен и представлява най-южният крайморски път за пряко преселение на народите от Азия в Европа. Мощният за времето си Тюркски хаганат, наследен по-късно от Западнотюркския хаганат, през VI век – 567 – 568 г. подчинява българите в завоеванието си на изток.
Древните българи са съставени от племенни общности оногури, кутригури, утигури, котраги и др. Според запазено писмо на хазарския хаган Йосиф от X в., той споменава, че българите били многобройни,като пясъка край морето. Владетелският род сред българите произлиза от най-голямото племе оногури или оногондури. Това е прославеният през вековете род Дуло. Издънка на този род е Кубрат, в средновековните хроники се среща и като Кроват, Хивраат и Курт. Тълкува се като „вълк” или „длъжен да пази своя народ”. В „Именника на българските канове” е споменат като Курт. Още като дете той предвидливо е изпратен в Цариград. Там пристига със своя вуйчо Органа. Получава радушен прием. Настанен е в императорския дворец и според хронистите по-късно между него и император Ираклий (610-641 г.) „се завързала нечувана дружба и Ираклий го обсипвал с благодеяние”. Византийската дипломация възлага големи надежди на високопоставения български наследник в бъдещата си политика в северното Черноморие. Там от защита се нуждае византийското владение в южен Крим-Херсон (дн. Севастопол). Вероятно с настъпването на пълнолетието си Кубрат е покръстен и става християнин, приел новата вяра от ромейската църква. Западнотюркското владичество постепенно обединява българските племена в стремежа им да извоюват своята независимост. В началото на 30-те години на VII век там се завръща Кубрат и оглавява борбата на своя народ за освобождение. През 632 г. успява да отхвърли господството на тюрките и създава независима държава, на която става законен владетел. Това е наречената от византийския хронист Теофан Изповедник и по-късно патриарх Никифор I – Стара Велика България. Тя обхваща огромна територия около Азовско море, северното Причерноморие и част от п-ов Крим. На изток границите й достигат до изворите на река Кубани дори до Каспийско море, на север река Донец, на запад до река Днепър, на юг Азовско море, Черно море и планината Кавказ. Според някои тези столица на Кубратова България е град Фанагория на Таманския п-ов. Наскоро създаденият военен съюз отхвърля и зависимостта от Хазарския хаганат. Настъпващите войски на западните тюрки са отблъснати на изток.
Държавата на Кубрат израства като важен и решаващ фактор в северното причерноморие и около Азовско море.
Това е благоприятно за Византия, на която българите са съседи в Крим. Кан Кубрат изпраща пратеничество в Константинопол с предложение за мир и сътрудничество през 635 г. Император Ираклий се отнесъл изключително благосклонно. Мирният договор не само е сключен, но и българските пратеници са изпроводени с богати дарове за българския кан. Той е удостоен задочно с ромейската аристократична титла „патриций”, с която са почитани малцина варварски владетели.
Мирът е ненарушим до кончината на император Ираклий в 641 г. След нея кан Кубрат става покровител на неговата вдовица Мартина и синовете им в династичната борба с император Константин II (641-668 г.).
Следващите десетилетия Стара Велика България достига апогей под властта на кан Кубрат. Според „Именника на българските канове” Кубрат властва над българите 60 години. Това трябва явно да се приеме като годините на живота му. На преклонна възраст предава на петимата си синове като свещен завет след смъртта му да не се делят „за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ”. Времето на смъртта на този забележителен владетел на българите трябва да се отнесе към 665-668 г. когато от Италия и Сицилия властва император Констант II. В края на управлението на кан Кубрат от изток се задава голяма заплаха. Наближава залезът на Стара Велика България след мощното нашествие на хазарите. По това време е и инвазията на Арабският халифат през 60-те години на VII век.
След кончината на кан Кубрат и края на Старата Велика България третият негов син Аспарух повежда владетелското племе оногондури на запад, за да основе Дунавска България в 680 лято. Неговият брат Котраг, вторият Кубратов син повежда котрагите, за да основе България на Волга и река Кама. Започва властването на рода Дуло и отсам река Дунав в зората на днешна България.
Съкровището на Кубрат
Преди 110 години при с. Мала Перешчепина, на 13 км от гр. Полтава (дн. Украйна), две деца откриват древно погребение и огромно съкровище. Руските императорски власти прибират 800 предмета. Златото е 25 кг, а среброто 52 г. Шест десетилетия по-късно немският учен Йоахим Вагнер доказва, че това е погребението на кан Кубрат. На два от намерените 7 пръстена друг австрийски учен В. Зайбт разчита монограма. На единият на гръцки е написано „Ховрату”, а на другия „Ховрат ту патрикиу”. Днес съкровището на Кубрат, както вече е известно в научните среди, се съхранява в музея „Ермитаж” в Санкт Петербург, Русия.
Румен Стилов
Златна чаша от съкровището от Мала Перешчепина
Един от пръстените с монограм от съкровището от Мала Перешчепина
