През 1916 година в България след датата 31 март следва датата не 1 април, а 14 април. Това се случва не за да се избегне Деня на лъжата, а защото се въвежда нов начин на летоброене.
За измерване на продължителни периоди от време, а и на по-къси, човечеството си служи с календар. В основата на всички календари е явление, свързано с движението на Слънцето или Луната. Календарите са слънчеви, лунни или лунно-слънчеви.
Вероятно още първобитните хора са се ориентирали по редуването на фазите на Луната за времето, когато е трябвало да извършват жизненоважните си работи. Най-стари са лунните календари. По-късно се появяват лунно-слънчевите, а те с развитието на науката са изместени от по-съвършените слънчеви календари.
Приетият като официален у нас и от почти всички държави Григориански календар, наричан и нов стил, води началото си от древния Рим. Там до 45 г. пр. Хр. са използвали лунно-слънчев календар. Несъвършенствата, които този календар е имал, са налагали често в него да се внасят поправки. За отстраняване на възникващите от това неудобства през 46 г. пр. Хр. Юлий Цезар предприема реформа
Созиген
За целта е привлечен египетският астроном Созиген. Календарът, който Созиген съставил, е останал с името Юлиански (по името на Юлий Цезар). Известен е и като стар стил, тъй като в края на ХVІ век е реформиран в още по-съвършения Григориански календар или нов стил.
И двата календара са слънчеви. Като основна единица за отмерване на време е приета т.нар. тропична година. Така се нарича интервалът от време между две последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка при видимото му движение по небесната сфера. Това е времето, за което Земята извършва една пълна обиколка около Слънцето. Продължителността на тропичната година е кръгло 365 и ¼ денонощия или по-точно 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 45,98 секунди. Календарната година обаче трябва да съдържа цяло число денонощия и да е възможно най-близка по продължителност до тропичната.
В Юлианския календар проблемът е решен, като е прието от всеки четири последователни години три от тях да са с по 365 денонощия – наречени са прости години, а четвъртата да е с 366 денонощия – високосна година. Денонощията на календарната година са групирани в 12 месеца. Високосният ден – 366-тият (произлиза от ¼ денонощията на 4-те последователни години), се прибавя в края на месец февруари като 29-ти ден. За високосни са определени годините, чието число се дели на 4 без остатък. Така годината в Юлианския календар по средна продължителност е по-дълга от тропичната година с около 11 минути. Това означава, че календарната година изостава от действителния ход на времето, т. е. Земята вече е завършила обиколката си около слънцето – започнала е следващата астрономична година, а според календара още е старата година. Изоставането е приблизително 3 денонощия за 400 години.
Това изоставане е констатирано за първи път през 325 г. Тогава по време на Първия вселенски събор в Никея се оказало, че пролетното равноденствие, което според Юлианския календар е трябвало да настъпи на 24 март, е настъпило на 21 март. Станало ясно, че за тези около 400 години от 46 г. пр. Хр.
Календарната година е изостанала от астрономичната с три денонощия. Съборът обаче вместо да потърси и отстрани причината за това календарно несъответствие, е определил 21 март да се запази в календара като ден на пролетното равноденствие.
папа Григорий XIII
В края на ХVІ век (1582 г.) установили, че пролетното равноденствие е настъпило на 11 март вместо на 21, т. е. 10 денонощия по-рано. И това е очаквано, след като причината за изоставането не е отстранена. Станало ясно, че при продължаване на летоброенето по Юлианския календар изоставането ще нараства с времето и пролетното равноденствие ще се премества все по-назад и по-назад. За да се премахне изоставането, папа Григорий XIII възложил на астрономите Лилио и Клавий да отстранят причините, които го пораждат. Съставеният от тях календар е останал с името Григориански по името на папата или нов стил.
Лилио
Клавий
Лилио и Клавий правят две промени при реформирането на Юлианския календар. Първата – след датата 4 октомври 1582 г. вместо 5 поставили 15 октомври. Така те премахнали изоставането от 10 денонощия в календара и е постигнато съвпадане на датите на календара с действителното (астрономичното) време. И втората. За да не се натрупва изоставане от 3 денонощия през следващите 400 години, те намалили високосните години с три по следния начин: Приели първата година на всеки настъпващ нов век – по Юлианския календар тя винаги е високосна, да е високосна само ако първите й две цифри се делят на 4 без остатък. В другите случаи те са прости години. По този начин във всяка последователност от 4 века (400 години) високосните години са с три по-малко от тези според Юлианския календар. Например 1600 г. (първите две цифри се делят на 4 без остатък) е високосна и разликата от 10 денонощия и по двата календара се е запазила през целия ХVІІ век. Първата година на следващия ХVІІІ век – 1700 г., по новия стил съгласно условието е проста и не се добавя година към изоставането. По стария стил обаче тя е високосна, високосният ден е прибавен и изоставането по този календар е станало 11 дни. През ХІХ век (1800 г. – проста) изоставането става 12 дни, през ХХ век (1900 г. – проста ) изоставането е 13 дни. През ХХІ век (2000 г. – високосна) добавя се по една година към двата календара, изоставането се запазва и до края на века разликата остава 13 дни. От началото на ХХІІ век (2100 г. – проста) изоставането ще нарасне на 14 дни и т. н. С намаляване на високосните години по описания начин средната продължителност на календарната година изостава от тропичната само с 26 секунди. Това означава, че календарната година ще изостане с едно денонощие след около 3 300 години.
Григорианският календар макар да измерва точно времето също не е без недостатъци. Например различен брой дни, включително и работни, в отделните месеци или различно разполагане на седмиците в месеците, така че в различни години еднакви дати не са в един и същи ден на седмицата. За отстраняването на недостатъците са предлагани различни проекти, дори някои от тях са обсъждани и в ООН, но съгласие не е постигнато.
В България Григорианският календар – новият стил, е въведен през 1916 г. с поставяне след датата 31 март на датата 14 април – разлика 13 дни. От 1969 г. Българската православна църква се отказва да използва новия стил и се връща към свой литургичен календар, който всъщност е Юлианският календар, старият стил.
Алекси ПЕНЧЕВ
