Мястото твое на този свят.
И не само на този.
Как, синко, да го откриеш?
В търсене на новото
(Мъдрост, Истина, Свобода?!)
те спъват все нови и нови невежества.
Отлежали измислици.
Новоизлюпени „истини“.
Празни кратуни.
Пълни излишества.
Безпаметни вечности.
Нови забрави.
Едно запомни – да помниш е важно.
И също толкова важно е – да твориш.
Или просто – да правиш.
От кривото – право.
От болното – здраво.
И пак. И отново, отново.
Трудно е, много е трудно, знам.
То, словото,
се тика по-трудно от камъка…
… Камъкът на Сизиф, който
все се връща и връща
долу, в началото,
откъдето всичко започва.
Долу, от корена.
От най-плодородната почва…
Това е животът. Памет и сторено.
Георги Лаплев
