Богомил Николов: Властта предпочита големия данъкоплатец пред малкия гражданин

– През 2025 г. се наслушахме на „Магазини за хората“, за които отидоха 10 млн. лв., но не стана нищо. Тази година започна с инициативи като „Кошница с грижа“, мина през определяни отгоре „справедливи цени“ и сайта „сравни цените“, а преди дни управляващите обявиха, че безконтролното поскъпване на храните у нас най-после е овладяно. Как изглежда всичко това през погледа на “Активни потребители”?

– Нека започнем от 2022 г. Инфлацията заради началото на войната на Русия срещу Украйна и вдигането на цените на горивата беше около 4-5 пъти по-висока, отколкото сега и това не беше топ тема. Преживяхме го. Сега през февруари започна новата война в Персийския залив и по същия модел скочиха горивата и цените. Идеята да овладеем нещо, което не сме създали и върху което нямаме никакъв контрол, не работи. Не може да обуздаваме глобалните проблеми. Но е безспорно, че имаме проблеми с цените, които са резултат от местни фактори. По тях трябва да работим. Нека вярно да определим източниците на високите цени, за да можем да ги преодолеем.

Комисията за защита на конкуренцията направи изключително добър анализ на хранителния сектор в края на 2025 г. и го доразви със 100-150 страници препоръки какво трябва да се прави, за да може българите да имаме по-добри цени, най-вече на храните. Там трябва да е фокусът на всички тези усилия.

Не съм привърженик на кампанийния подход, при който да атакуваме табелките в супермаркета, а да търсим системните проблеми по веригата.

– Кои са те?

– Ще маркирам основните. Първо, структурата на пазарите от нивата до супермаркета (посредниците) – как един домат идва от полето до магазина. Второ, грешното субсидиране у нас, което залага на зърнопроизводството и хората постоянно се отказват да отглеждат зеленчуци, плодове и от животновъдство. Следват системата за напояване, нелоялният внос от съседни държави, които не са от ЕС, липсващите кооперативи. Всичко това генерира високите цени. Но тяхното решаване изисква по-големи управленски усилия и не дава бърз резултат. Затова не са приоритетни.

Правителството рапортува за постигнати високи резултати. Дори да има частичен успех, това ще е за малко. Защото се търси бърз ефект, а това е невъзможно. Междувременно цените на петрола отново тръгнаха нагоре. Ако се запази тази поредна вълна на кризата, след 2-3 месеца тя отново ще рефлектира върху цените. Това е нова шокова инфлационна вълна. Затова трябва да мислим как да неутрализираме негативните ефекти и да си приоритизираме дългосрочните политики, колкото и да изглежда трудно.

– Имаше опити на някои страни в последните години да ограничат цените на храните чрез държавни мерки. Къде проработи това?

– Това са единични опити на няколко южноевропейски държави – Хърватия, Румъния, Унгария при правителството на Орбан и частично Гърция и Франция (техните мерки не са това, което масово ни се представя). Така че това не е опитът на Европа. За да разберем какви са последиците, нека разгледаме опита на Унгария. Наложиха тавани на цените, оттам изчезнаха горивата, унгарците започнаха да пътуват до Сърбия и съседни държави да зареждат колите си. Ограниченията навлякоха още по-голяма инфлация между 2022 и 2026 г. – 49%. Видя се, че това не работи. Махнаха таваните и цените останаха още по-големи, отколкото в другите държави, които не бяха прилагали подобни мерки.

Трябва да се внимава много с вмешателството. Конкуренцията е най-силното лекарство, когато имаме някакво недоволство от цените. А в някои сектори решение е и субсидирането. Преди 80-90 години западните индустриални общества забогатяват, но виждат, че тези, които се занимават със земеделие, не могат, и започва субсидирането. Иначе никой няма да иска да гледа зеленчуци. Ние едва сега се сблъскваме с това. За да имаме социално приемлива цена на доматите, трябва да има адекватна субсидия на зеленчуците и тя да е различна при различните култури. Този, който гледа зърно, го работи с комбайн, а който гледа ягоди, го прави на ръка.

– През годините „Активни потребители“ прави редица проучвания и като че ли общият извод е, че намалената стойност обикновено е за сметка на качеството. Така ли е?

– Ниската цена е първият индикатор за съмнения. Където е възможно да се ползват заместители или по-евтини съставки, винаги ще се намери кой да пробва това. Пример: ако може да направите бял сос за салата „Снежанка“, който да не е кисело мляко, а да го наподобява – с нишесте и подобрители, винаги ще се намери кой да го направи. Ще е по-евтин и съответно салатата ви.

– Какъв е резултатът от проверките ви?

– Наскоро Агенцията по храните изтегли от търговската мрежа сирена, за които бяхме изнесли резултати в последното ни проучване. Това е изключително добра новина. През годините агенцията винаги спореше с нас, обвиняваше ни в некомпетентност, сега за пръв път се съобразява с нашите проверки. Това е фундаментално различен подход. Ако така продължат нещата, бързо ще види променен пазар България що се касае до качеството.

Много случаи, в които сме посочвали системни проблеми, не са решени до ден днешен. В наше проучване от 2019 г. от 15 проби „баници със сирене“ в нито една не открихме сирене – в 1 нямаше пълнеж, в 3 имаше извара, а в 11 „палмово сирене“. Не последва никаква реакция и допускам, че ситуацията е  такава до днес. Всяка година Министерство на земеделието в годишния си доклад отчита, че в България се произвеждат 12 тона палмова мазнина, но не се казва къде отива. Едно от местата са баничките, другото – може би в шопската салата и картофките „със сирене“ в заведенията. Ама никой не проверява. Ако има нещо, с което сме ценни за българската система, е, че може да посочим къде са рисковите места. Нещо, което Агенцията по храните не се научи да прави през годините – прави множество проверки, но с малки резултати.

– Твърдите, че търговските обекти далеч не са най-проблемният икономически сектор за потребителите. Те са ощетявани много повече от бързи кредити, телекоми и хазарт. Всяка власт се захваща с цената на храната, а нищо не прави по тези три сектора. Защо?

– Така е. Защото всяка власт трябва да избере какво ѝ е по-ценно – гражданинът като единица или големият данъкоплатец. Всеки бизнес за бързи кредити, за хазарт и телекомите плаща данъци, които влизат в бюджета. Дори не коментираме темата за корупцията. Държавата предпочита големия данъкоплатец пред малкия гражданин.

– Кои са най-честите финансови капани и такси, за които възрастните трябва да си отварят очите на четири, когато посещават банкови офиси или подписват договори?

– Капаните вече не са в офисите. Те сами ни намират – по телефона, по интернет. Бях свидетел на разговор между две възрастни дами, а схемата е известна като „натрапен кредит“. „Обадиха ми се и ми предложиха карта с 500 евро подарък. Дали не е уловка, пита другата. Аз проверих, парите са в сметката ми – казаха, че ако не ги изхарча, ще си ги вземат обратно. Ще изчакам малко.“ Ето пример колко лесно сме мамени. Замислете се: Ще дадете ли 500 евро на човек, когото даже не познавате? Защо някой, който не ви познава, ще ви даде 500 евро? Мишката не си отговаря на този въпрос и влиза в капана само защото вижда сиренето. Но ние сме хора и трябва да можем да си отговорим на този въпрос. Поне трябва да се опитваме да не сме толкова лековерни. Общото правило е следното: много по-често измамата търси вас, а не вие нея. Тя е нахалната, тя се натрапва. Просто ограничете достъпа до себе си. Ако някой ви изпраща нещо, което звучи много добре, вероятно е капан! Не приемайте подаръци! Не може да получаваш подаръци от лотария, в която не си участвал. Нека първо ние да се стегнем, а след това да искаме съдействие от компетентните органи. За съжаление в много от случаите те са безпомощни. В наше време огромна част от измамите не са с произход България. Идват от други континенти. Правораздаването в случая е невъзможно. Колкото и да се стараят нашите служби, ако вече сте дали парите, те са на някой остров и не може да си ги върнете.

В момента всеки нигериец може да ви изпрати оферта на перфектен български за всякакви неща, дори може да води диалог с вас по вайбър. Софтуерният превод вече е толкова усъвършенстван, че може да си мислите, че става дума за българска фирма, а човекът отсреща да е от другата страна на земята.

– Ако човек стане жертва на некоректен търговец или измама, към кого първо да се обърне – Комисията за защита на потребителите, вашата асоциация или МВР?

– Към когото иска, може да звъни при нас на 02/989 01 06 – даваме винаги съвет кой подход е най-добър. Там, където се налагат правомощия, търсете КЗП или по компетентност КЕВР, Комисия по регулиране на съобщенията, по финансов надзор и т. н.

– Наскоро бяха приети промени в Закона за защита на потребителите, които се отнасят до онлайн сключването на договори за финансови услуги и имат за цел да намалят измамите. Какво е най-важното, което трябва да знаем?

– Когато говорим за кредити и финансови инструменти, рискът е голям, защото почти винаги кликаме (натискаме бутона с мишката на компютъра), без да четем. Никога не трябва да бързаме, каквото и да ни казват отсреща – а те ни притискат „само сега, след малко вече няма да е актуално“, слагат ни „часовници“ – това е капан. Най-добре е човек да преспи и да вземе решение на другия ден. Да види какво получава и дали не е някаква уловка. Защото буквално с два клика може да станете страна по договор.

Ема ИВАНОВА

  • Богомил Николов (55) е изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“

Ще се радваме да коментирате нашите статии! Можете да го сторите във Фейсбук страницата ни. Благодарим на всички, които споделят мнението си!

Още от същата категория

Препоръчано

spot_img
spot_img