16 октомври – Празник на Българската авиация
Самолети в Казанлък
Според статия от август 1925 г. във в. „Казанлъшка Искра“ научаваме, че в Казанлък е пристигнал директорът на въздухоплаването подполк. Попкръстев. Кацнал е тук заедно със своя аероплан, за да проучи подходящо място за изграждането на аеродрум, аеропланна фабрика и въздухоплавателно училище. За целта Попкръстев е направил няколко прелитания за обследвне на въздушните течения и се е спрял на най-подходящото място за изграждането на летище. Това е теренът на запад от града и северно от поделението на 23-ти Пехотен Шипченски полк.
През същата година се отчуждават над 1000 декара, нужни за изграждането на летище, училище и фабрика за самолети, споделя в статия в. „Казанлъшка Искра“.
След година започва строителството, което е поверено на Миньо Бълов от с. Дунавци. Той е построил части от читалище „Искра“ и техническото училище „Иван Хаджиенов“, отбелязват от казанлъшкия вестник през 1926 г.
Есента на 1926 г. под ръководството на чешкия аероинженер Клавик, станал по-късно директор на фабриката, започва строежът. Извършва се от десетина български строители при лоши метеорологични условия през зимата на 1926 и пролетта на 1927 г.
Реклама на „Аеро Прага“
На 9 април 1927 г. е подписан договор с чешката фирма „Аеро Прага“, която трябва да започне производство на самолети в Казанлък. Според договора с държавата фабриката трябва да произвежда най-малко 100 самолета на година. В договора има условие работниците във фабриката да са българи. Чрез този договор България се стреми да заобиколи клаузите на Ньойския договор и да възроди военно-въздушната ни авиация.
Чешката фирма „Аеро-Прага“ решава в новопостроената самолетостроителна фабрика да се сглобяват леки автомобили „Шевролет“. Двигателите са от фирма „Форд“, а шасита се доставят от „Шевролет“. От чешката фирма „Шкода“ се внасят някои части, а във фабриката в Казанлък се изработвт каросерията и седалките на автомобилите от местно орехово дърво.
И така през 1927 г. в Казанлък за пръв път в България се сглобяват първите три леки автомобила „Шевролет“ и се поставя началото на автомобилостроенето.
Производство на „Шевролет“ в Казанлък от фирма „Aero Прага“ (по-късно „Капрони“), ок. 1928-1930 г.
От 1930 до 1942 г. фабриката става собственост на италианската фирма „Капрони“ и започва да произвежда самолети. Заводът бива преименуван на „Самолетна фабрика Български Капрони“ – Казанлък.
Откриване на фабрика „Български Капрони“
От 1942 г., след концесията на „Капрони“, държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. До закриването ѝ през 1954 г. в нея се произвеждат шестнадесет вида самолети.
От 1933 до 1936 г. технически директор на самолетната фабрика е проф. Цветан Лазаров, изтъкнат български конструктор на самолети. Негова заслуга са конструкциите на самолетите ДАР, ЛАЗ, КБ-3 „Чучулиги“.
И едно отклонение, през 1977 г. при моето обучение като студент в катедра Хидро- и Аеродинамика във ВМЕИ-София, в един от шкафовете на залата намерихме на паус оригинални чертежи на негови самолети. В определен период проф. Лазаров е бил шеф на катедрата. Сега бившата инженерна специалност „Самолетостроене“ се казва „Хидравлика и пневматика“.
Държавната самолетна фабрика в Казанлък след закриване на производството на самолети става „Завод 13“, а Арсенал е „Завод 10“. В самолетната фабрика през 1947 г. е произведен първият български трактор, а по-късно и ръчни шевни машини „Шипка“.
През 1980 г., когато си правих дипломната работа в Института по хидравлика и пневматика (той се намира в общ двор със завод „Хидравлика“ – бившата самолетна фабрика), се запознах с един стар конструктор. Той ми сподели, че навремето е конструирал механизъм, който позволява на куршумите от бордовата картечница да минават през перката на самолета. Естествено, когато витлото не е на прицел. В двора на „МЗ Хидравлика“ имаше три оригинални самолета. Два безпилотни и един самолет ЛАЗ, като израз на старата самолетостроителна слава. Сега заводът е пак със старото си име „Капрони“ и прозвежда хидравлични елементи (зъбни помпи, разпределители, клапани и др.).
Самолетите в двора на МЗ „Хидравлика“ около 1980 г.
Инж. Христо Т. Христов, Казанлък
