В края на октомври София ще проведе първото по рода си 3-дневно преброяване на бездомните хора. Европейската комисия е започнала тази кампания през 2007 г.
Половината от всички над 2,05 млн. пенсионери получават минимални пенсии, като тази за стаж и възраст е 630,50 лв., а най-ниската за инвалидност е 535,93 лв. Между 20 и 30% от пенсионерите пък се нуждаят от помощ в ежедневието си. Националната здравна анкета показва, че около 300 000 души в България живеят с многобройни хронични заболявания, които водят до сериозни ограничения на тяхната самостоятелност. Катастрофалната демографска картина у нас пък не вещае и нищо по-различно в бъдеще.
Според доклади на Световната здравна организация и Европейската комисия до 2030 г. хората, които не могат да се обслужват сами или се нуждаят от грижи, ще нараснат с около 25-30%. Прогнозите сочат, че около 1,5 милиона души в България ще се нуждаят от грижи в ежедневието си към 2040 г. До 2050 г. пък половината от населението над 80 г. ще има сериозни здравословни проблеми, които ще изискват помощ в ежедневието. Това включва хора, които страдат от алцхаймер, парализи, инсулти и други тежки състояния.
България има сравнително висока степен на зависимост от семейните грижи, а ресурсите за професионална грижа и институционални услуги не са достатъчни, за да покрият всички нуждаещи се. В момента местата за настаняване са твърде малко. 5598 са тези за стари хора в 82 дома, финансирани от държавата. 4395 пък са в 68 дома за пълнолетни лица с увреждания. Частните домове са 108. Регистрираните хосписи са под 50 с 1500 места. С над 380 млн. лв. по плана за възстановяване ще бъдат ремонтирани 81 от общо 82 дома за стари хора, финансирани от държавата.
За да има нови домове, държавата започна оглед на 116 бивши училища, детски градини, здравни заведения, за да се прецени кои от тях могат да бъдат преустроени и да станат домове за възрастни хора. Планира се да бъдат създадени около 10 нови дома в някои от тези сгради. В момента обаче хората, които не са настанени в старчески домове, могат да разчитат основно на държавни услуги и европейски проекти. В националната карта на социалните услуги през 2024 г. са били обхванати 104 290 българи. Най-много са в асистентска подкрепа – близо 44 хил., в терапия и рехабилитация са участвали 16 400, в дневна грижа за пълнолетни с трайни увреждания – 13 871.
През миналата година 903 млн. лв. са били отпуснати от бюджета за социални услуги, делегирани от държавата на общините. Отделно личната помощ е струвала над 981 млн. лв., а средно на месец личен асистент са имали около 65 хил. души с увреждания. Една от най-важните е “Иновативни здравно-социални услуги”, която наследи приключилия миналата година проект “Грижа в дома”. Тя е за сравнително по-малко хора и първоначално предвижда обхващането на 15 хил. души със 150 млн. лв. Но с нея продължават да се предоставят грижи за инвалиди в дома им.
Социалното министерство е успяло да предоговори най-разпознаваемата програма – „Топъл обяд”, да продължи до 31 януари. С нея 70 хил. бедни всеки ден получават супа, основно ястие и хляб, а поне веднъж седмично – десерт. Тя трябваше да приключи през септември, но ще продължи и през най-тежките зимни месеци.
В3
