След като сърбите нападат вероломно българите, границата минава до моето село Жедна, Радомирско.
През XIV век християнските държави воюват помежду си и не могат да се противопоставят на турската инвазия на Балканите. До края на века тези държави загиват.
Моето село Жедна, Радомирско, е на доста голяма разстояние от българо-сръбската граница. Но е имало време, когато сме били гранично село.
През 1330 г. отношенията между България и Сърбия се влошават. Сърбия вече е завладяла някои български земи като Македония, части от Тракия, някои западни територии. Българският цар Михаил Шишман решава да разгроми Сърбия и да си я поделят с Византия, с която са съюзници. Сърбите желаят същото.
Решителната битка става на 28 юли 1330 г. край Велбъжд, днешния Кюстендил. Българската и сръбската войска са приблизително по около 15 000 бойци. Привлечени са и наемници. Сръбският крал Стефан Дечански предлага еднодневно примирие, защото не са пристигнали част от войските му. Михаил Шишман приема, защото обозът му закъснява, като минава по обход на Конявската планина през Жедна и Голяма Фуча. По време на това примирие част от българската войска се пръска по околните села да търси храна. Сърбите използват, че българската войска е неокомплектована в момента, нападат вероломно и разгромяват българите. Битката става в полето между реките Струма и Драговищица. Река Струма потича кървава. Местността сега носи името Шишманица, а близкото село – Шишковци.
В битката участва и бъдещият крал Стефан Душан. Той е създателят на най-голямата сръбска държава за всички времена. Владял е няколко десетилетия и Македония, затова сърбите имат претенции към нея. Майката на Стефан Душан е българка. Неговата съпруга също е българка, дъщеря на цар Иван Александър.
След разгрома на българите сърбите минават Конявската планина и в крепостта Извор (днешното село Извор, Радомирско) е сключен мирният договор. Границата минава по линията Жабляно – Извор – Житуша – Жедна – Кондофрей – Долна Диканя и оттам по планината Верила. Над моето село тя върви на юг по вододела на височините. Колко е продължило това положение не се знае, но след разпада на Душанова Сърбия след ранната му смърт неговият тъст Иван Александър коригира границите.
Георги Стоянов, с. Жедна
