Любов животворна

Слънчице мое прекрасно.

Въздух, без който не мога.

Манна, храна небесна,

на устни ми жива водица.

Космос мой във всемира.

Звездице най-лъчезарна.

Смисъл без теб не намирам

в съдбата моя коварна.

Толкова щастие на едно.

Толкова радост в душата.

До края да бъдем заедно –

това ни вещае съдбата!

 

Христо Георгиев, Асеновград

Предишна статия
Следваща статия

Вижте също

spot_img

Още от същата категория

Началото

Тъжна равносметка

Има такъв поет

Препоръчано