Ирина Сардарева е родена в столицата на Украина Киев. В тамошния университет завършва микробиология. 11 години е учителка по химия. В България е от 1980 г. В областта на модния дизайн е самоука. Първият и урок е в родината и – във фабрика за шапки. Носителка е на наградата „Златна игла” от форум „Българска мода”. Член е на Българската занаятчийска камара. Ателието и „Къщата на шапките” съществува от 1997 г.
– Госпожо Сардарева, повечето хора, които се занимават с моден дизайн, изработват облекла. Как се ориентирахте към шапките?
– Имах 25 шапки в гардероба си. Напуснах учителската работа… Занаятът е труден. Изисква много материали и умения. Всъщност на мен нищо не ми е трудно. Работохолик съм. Не се страхувам от грешки. Според мен те водят към по-високо стъпало в професията. Първото ми ревю беше с 50 шапки от един калъп. А от известно време и аз правя облекла.
– Какво е за вас шапката?
– О, това е най-важното! Само жена с голямо самочувствие (в добрия смисъл на думата) носи шапка. Дамата, която знае коя е. Този аксесоар винаги ви откроява от тълпата. Подчертава очите, лицето. Винаги съм имала шапки. Магията им изпитах първо върху себе си. На 17 години си купих първата. Беше широкопола, в хармония с палтото. Когато жената носи шапка, получава комплименти. А това винаги е приятно, радва дамите.
– Изработвала сте шапки за дами от политическия, бизнес и шоу елита…
– Всички първи дами досега са били мои клиентки. Изработвам шапки за протоколните посещения в чужбина. Мои шапки носят Лили Иванова, Катя от дует „Ритон”, Мими Иванова, Рени, любимата ми актриса – Татяна Лолова. Правила съм шапки за пиесите „Вишнева градина”, „Чайка”; за филма „Мисия Лондон”; за руски, британски филми. Интересно ми е да работя с художниците, да вляза в главите им, да разбера какво мислят. С първите дами все още поддържам контакт.
– Как би изглеждала перфектната шапка?
– Перфектната шапка е тази, за която жената получава най-много комплименти. Тази, с която тя е тя. За всяка дама изглежда различно – от различен материал, с различни елементи на украса. Татяна Лолова казва: „Дайте ми подходяща шапка и половината ми роля е готова!”
– Семейството?
– Щастливо омъжена съм. „Любовна” емигрантка съм. Запознах се със съпруга си в Украина, където следваше и работи известно време. А после го последвах в родината му. Първият ми син Георги е роден в Киев. На 9 месеца дойде в България. Другият ми син Александър е роден тук, софиянче е. Имам един внук в София и две внучки, които живеят в Париж с родителите си. Майка им е българка. И двамата с баща им са архитекти. Голямата внучка иска да работи при баба. Децата ми отрано работеха при мен. Синът ми Георги води и сега преговорите, купува материали, пътува с мен. Съпругът ми се казва Петър, което преведено от гръцки език означава „камък”, и наистина е такъв. Той ми е гръб. Много разчитам на него.
– Как прекарвате свободното време?
– Нямам такова. Обичам да пътувам. Обичам да чета. Със съпруга ми четем на глас, когато сме на почивка. Така изпитваме голямо удоволствие от споделянето. Харесвам киното, театъра. Ако остане време да съм с внуците, съм най-щастлива.
– Пожеланието ви към нашите читатели…
– Да бъдат здрави. И да искат да правят нещо. Да намерят себе си в малките неща. Третата възраст е възможност да научиш нещо ново. Нека всеки сбъдне своето желание, да не се страхува.
Ирен ТАНЕВА
