Марсилезата на преображенци

Ясен месец веч изгрява над зелената гора, в цяла Странджа роб запява песен нова юнашка. През потоци, реки, бърда нещо върви, застава ­ дали юда, самодива, или луда гидия? Не е юда, самодива, нито луда гидия, най е чета от юнаци, плашило за читаци. Бързат, бързат да пристигнат преди петли в Сармашик, да ги никой не угади и ги подло предаде. Но шпионско око мръсно от къде ги съзряло. Тозчас тръгва и отива, на враг чета предава. Гръм, куршуми над селото, скъпа кръв порой тече, падат Пеню, Равашола, мрат в борбата синове. Мрат, но техни стон в борбата стон-завет е скъп за нас “Робът люби свободата и кърви в уречен час!”

През 2013г. се навършват 110 години от избухването на Преображенското въстание ­ – тази най-героична изява на поробените българи в Одринска Тракия. Във всяко едно по-голямо или по-малко сражение въстаниците влизат в бой с една песен – ­ “Ясен месец веч изгрява”, сполучливо наречена от съвременниците “Марсилезата на преображенци”. Мнозина от по-възрастното поколение са чували тази песен, но малко са тези, които знаят историята на нейното създаване. Тя е сътворена от народния войвода, певец и поет Яни Попов (поп Николов). Непосредственият повод за нейното създаване е т. нар. Сърмашишка афера.

По време на своите обиколки за събиране на средства и набавяне на оръжие четата на Пано Ангелов отсяда в с. Сърмашик (Бръшлян). В резултат на предателство в ранната утрин на 20 март 1903 г. четата е обградена от турски аскер. По време на ожесточеното сражение при опит за пробиване на обсадата геройски загиват войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Погребението на загиналите борци в Малко Търново се превръща в проява на всенародна почит ­ – затворени са дюкяните, поднасят се цветя и венци, без да смеят турците да се намесят. Подвигът на падналите в борбата дълбоко отеква във впечатлителната душа на войводата и певеца Яни Попов. В прослава на загиналите революционни дейци той сътворява песента “Ясен месец веч изгрява”. Първоначалният вариант на песента е бил със 17 стиха, като мелодията е била заимствана от арменската песен “Сасун, Сасун”. Тази творба става химн на въстаналите жители на Странджа по време на Преображенското въстание през август 1903 г.

През 1905 г. Яни Попов, вече в България, издава своя песнопойка в София, наречена “Странджанска гусла”, в която включва и “Ясен месец веч изгрява”. С песнопойката той обикаля цялата страна, възпявайки делото на преображенци.

Минават години и песента постепенно е забравена. Нов живот на песента дава народният певец Сава Попсавов. В записаните по-късно свои спомени той разказа, че за 50-годишнината от Преображенското въстание през 1953 г. подготвя с оркестъра на Коста Колев възстановяването на “Ясен месец веч изгрява”. И от тогава песента ни напомня за величавите борби за освобождение на поробените българи от Одринска Тракия.

Пламен ЕЧКОВ