Отказвам се, няма повече да позволявам да ме смятат за глупак и наивник. Става дума за нещо много делнично – за разделното събиране на отпадъците.
Сума време градски, природозащитни, екологични, човеколюбиви и не знам още какви организации и формации, финансирани по знайни и незнайни пътища, крещяха да не си хвърляме безразборно битовия боклук. Правилно, рекох си, и започнах да го изхвърлям и аз разделно в шарените контейнери. Инструктирах жена ми да прави същото.
Уж всичко започна добре. За малко да повярваме, че и у нас нещо свястно може да се измисли и направи.
На балкона ни цъфнаха три торби. Грозни, вярно, но полезни, утешавах се аз. В едната хвърляхме пластмасите, в другата – хартиите, в третата – органичните отпадъци. Стъклариите изнасяхме отделно. Мачках пластмасови кутии, кенчета, кутии за мляко, за консерви, таблички за месо, чашки за сметана, за да заемат по-малко място. Чинно подреждах на един шкаф хартиените отпадъци.
Но не бях предполагал, че толкова дивашки ще сринем всичко. Първо почнаха да къртят капаците на контейнерите. После няколко пъти ги палиха. Оказа се, че така нареченото „гражданство” не е приело присърце разделното събиране. Започнаха да се подават огромни празни кашони от контейнера за пластмаса. Стана им хоби на някои да си хвърлят старите врати и прозорци, както са си остъклени, след като си подменят дограмите. Така около контейнерите под краката хрускат стъкла. Из съседните градинки можеш да си набавиш трески от врати и черчевета.
Разделното събиране на битовите отпадъци си остана само добро пожелание и затова реших, че не искам повече да ме правят на глупак.
Божидар Крапчев
