Есен е. Наред с листата се ронят и надеждите, че тия, що подлъгаха мало и голямо да си подари гласа срещу празен чек с обещания, ще успеят да озаптят цените, да осигурят мир, спокойствие, що-годе справедливост и благоденствие. Всуе.
Шестмесечните усилия на управленците засега показват повече фалстартове, нежели успехи. И във вътрешен, и в международен план. Президентските избори пък им сервираха грозната истина, че няма безкрайно предан електорат. И май започват да се паникьосват.
Войната откъм изток доближава морската ни граница. Дронове потапят кораби. Властта отброява хладнокръвно жертвите. Премиерът хвърля словесни съчки и разпалва страхове: “Румъния посочи, че Русия стои зад атаките в Черно море и това доведе до нови нападения.” Страхът може лозе да пази, но непосочването на агресора хич не пази българския бряг. Съвсем скоро три дрона атакуваха контейнеровоз в близост до нос Калиакра. Преобърнатият товарен кораб „Хорив“, поразен от дрон, опасно дрейфува към българската територия…
Подразбираме обаче, че не Русия торпилира мира в Черно море. А нашенската опозиция, за която Радев строго назидава: „сглобкаджиите не биха се поколебали да ви хвърлят във войната“.
Премиерът предрича и, че „има възможност убийствата да продължат“ що се отнася до развихрилата се борба с олигархията. Още куршуми щели да свистят, още глави щели падат. Щото като не става со кротце и со благо да се вразуми олигархията, явно неутрализирането ѝ е въпрос на вътреутробно взаимно изтребление…
В предизборен уплах, че може да разсърдят електората, властимеющите дори нарушиха закона за държавния бюджет, като не внесоха план-сметката за 2027 г. в изискуемия срок.
На народа все по-втрисащо му става. Щом управниците се страхуват, значи още по-страшно се задава.
Властта опасно натяга пружината на хорското търпение. Въпрос на време е с шеметен откат да се стигне до обрат. Когато нашенецът се усети, че вече не трепери от страх, а от гняв от натрупани лъжи и измами. И импулс по-силен от страха като с катапулт току-виж го изстреля да излее гнева си навън по площадите.
А площадът няма пощада. Така в хлъзгавия сезон и правителства падат.
Обзорник
*П.П.: Заглавието умишлено е граматически неправилно – то е метафоричен израз на убеждението ни, че управление със страх е не по-малко уродливо.
