Граници на Балканите според Берлинския договор, формално утвърдени с Топханенския акт
Навършиха се 140 години от подписването на Топханенския акт, с който Великите сили на практика признават Съединението на Княжество България с автономната област Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г.
По време на Сръбско-българската война от есента на 1885 г., когато младата българска войска смело брани Съединението и българската земя и завоюва бляскави победи при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот, става ясно за всички, че отстъпление от Съединението не може да има.
Още преди тази война в Цариград на 24.Х.1885 г. започва работа посланическа конференция на Великите сили за регулиране и предотвратяване на евентуален българо-османски военен конфликт във връзка с нарушаването на Берлинския договор от 1/13.VII.1878 г.
Когато на 2.XI.1885 г. е трябвало да се състои второто заседание на Цариградската посланическа конференция избухва Сръбско-българската война. На 16.XI.1885 г. когато Българската войска извоюва победа при Пирот и се готви да настъпи към Бела паланка и Ниш, на княз Александър I (1879 – 1886 г.) е връчен австро-унгарският ултиматум за спиране на настъплението.
На 9.ХII.1885 г. официално е сключено примирие. В Цариград продължава работата на посланическата конференция на Великите сили.
На 5.IV.1886 г. посланиците на Великите сили и Високата порта подписват „Акт за спогодбата относно работите в Източна Румелия“, по-известен като Топханенският акт в „ипмператорския кьошк на Топхане“ в Цариград.
Той съдържа следните клаузи относно българското Съединение:
- Главното управление на Източна Румелия се поверява на българския княз съгласно чл. 17 от Берлинския договор от 1878 г.
- Кърджалийска кааза и Тъмръш преминават към Османската империя, но тя се отказва от гарнизони в Източна Румелия.
Смесена българо-османска комисия, назначена от българския княз и Високата порта, трябва да огледа Органическия устав и в срок от 4 месеца трябва да направи необходимите промени относно Източна Румелия.
На 10.IV.1886 г. княз Александър I отменя военното положение и признава Топханенския акт, който запазва формално Източна Румелия до обявяването на Независимостта на Царство България на 22.IX./5.Х.1908 г. в Търново.
След Съединението и Топханенския акт България има вече територия от 96 346 кв. км и над 3000 000 жители. С влизането в сила на акта от територията ни отпадат само Кърджалийската каза и Тъмръшкия клин с 1639 кв. км и 50 000 жители, предимно мюсюлмани.
На 2/14.VI.1886 г. четвъртата сесия на IV Народно събрание в присъствието на депутатите от бившата Източна Румелия ратифицира акта от Цариград.
По-късно Органическият устав на Източна Румелия е фактически отменен.
Румен Стоилов
