Имате думата
Не обичам „Големите братя“, не защото съм краен ксенофоб, а защото са се замесвали в живота ми по брутален начин.
Заради американците можеше изобщо да не се родя. Появил съм се на този свят по времето на Втората световна война в град Сопот. Там се намира най-голямата оръжейна фабрика на Балканите. По време на войната тя произвеждала и изпращала оръжие за германската армия на Източния фронт. Затова фабриката била бомбардирана многократно от американските и английските самолети през 1943 и 1944 г. Те са бомбардирали не само фабриката, а и самия град. Многократно жителите е трябвало да бягат и да се крият в боровата гора. Майка ми тогава била бременна с мен и имало голяма опасност да абортира и аз да не се родя, както станало предишната година с друго нейно дете, иначе щях да имам сестричка.
Освен бомбите били хвърляни различни предмети с взривни заряди като примамка. Който ги вдигнел, избухвали в ръцете му. Бомбардировките били също и за Плоещ в Румъния, защото там имало петролни кладенци, които снабдявали немската армия гориво. Но германската авиация пазела кладенците и американците, когато не успеят там, хвърляли бомбите над България. По този начин бил разрушен целият град Враца, където нямало никакви военни обекти.
Но имам и лична причина да не ги обичам. Пет години работих в библиотеката на Католическия университет и написах книга за постмодерната американска проза. Когато се върнах, помолих американското посолство да ме спонсорира за издаването й. Ставаше дума за неголяма сума от 1500 долара. Обаче ми беше отказано с мотив, че никога дотогава не съм стъпвал в посолството. Не бих могъл да сторя това, защото пет години изобщо не бях в България.
Сега пък американците не са ми приятни заради техния президент. Но в същото време се питам кой от двамата президенти – американският или руският – е по-ненормален?
Поради жестокостта на руския президент и двамата с жена ми станахме русофоби, въпреки че сме завършили руска филология. Но не можем да обичаме Путинова Русия, където 87 процента от избирателите гласуват за него.
Неприязънта ми идва още от времето, когато съм се родил. Тогава са дошли “братушките – освободители“. Още след пристигането си те плъзнали по къщите да търсят от какво да ни освободят. Аз съм бил още бебе в люлката и ми взели одеялцето. После изяли всички птици и животни, които били в двора. Останали само кравите, защото дошла заповед да заминават на фронта. Преди това били изхвърлили цялото ни семейство в плевнята и се настанили в къщата.
Проф. Р. Чавдаров,
Университет „Мария Кюри – Склодовска“
