Български традиции и обичаи
Празникът Благовещение, наричан по народному Благовец, е един от големите Богородични празници. Свързан е с обичаи, които преливат от огромна любов към живота и към труда през ранната пролет.
На този ден се садят цветя като рози, шибой, лале, иглика, панички, незабравки, мушкато, индрише, обички, бяла хризантема, бял люляк; зеленчуци като чесън, червен лук, боб, ягоди, подправки; овощни дръвчета и храсти като къпина, малина, арония, черно френско грозде. Вярва се, че ще се родят сладки плодове, каквото е името на празника, съдържащо думата „благо“, т. е. сладко.
На този ден според народното вярване долитали прелетните птици кукувици, лястовици. „За да ти върви през годината, чуеш ли кукувица, носи пълна кесия!“ Важно е и да си сит.
На този ден гонели змии, гущери, бълхи. Запалвали огньове и вдигали голям шум с тенекии и ръжени с думите: „Бягайте, змии и гущери, че иде Благовещение, че идат щъркелите!“
Пробивали ушите на момиченцата, за да им сложат обеци. Раните бързо зараствали, болката била сладка. Дамгосвали животните и бележели с резки ушите на овцете за собствеността, а пчеларите пускали пчелите от кошерите, за да събират мед.
За здраве за пръв път се поставя на трапезата ястие, приготвено от прясна коприва. Ритуалът се спазва в Старозагорско, Ямболско, Бургаско, Видинско. Българите винаги приготвяли и риба за празника – печена, варена или пълнен рибник. Хапвали и киселец или лапад.
Според народното вярване срещу Благовец могло да бъде открито заровено имане, където се появи син пламък.
Маргарита Иванова, с. Айдемир
