Йордан Христов: За 10-и път броим врабчетата

– На 20 март отбелязваме Световния ден на врабчето, което все по-рядко виждаме по градовете. С врабчетата водим съвместен живот от над 10 000 години. Какво е положението според Българското дружество за защита на птиците и всемирен ли е проблемът?

– Първата година на отчитане на врабчетата е 2005-а. Спрямо тогава днес домашното врабче намалява повече от 50%. Проблемът е общ – в цяла Европа, има локални разлики.

– Защо са ни важни врабчетата?

– Те са индикатори за състоянието на природата и подпомагат хората в борбата с вредителите – хранят се с насекоми, които могат да имат негативна роля върху земеделието. Това се отнася за всички останали птици. Биологичното им разнообразие означава, че се храним с качествена храна (не пръскана с химикали), че дишаме чист въздух и живеем в спокойна среда.

– Сред причините за намаляването на врабчетата са сочени: презастрояване и ново строителство с гладки стени и покриви без корнизи (няма място за гнезда), липса на зелени площи – дори косенето им, както и употребата на пестициди, начинът на изхвърляне на боклука (в торби, липсват трохи), промените в климата, шума и др. Това не се ли отнася и до гълъбите и др. градски птици, или врабчето е по-чувствително?

– Всеки вид има различна ниша. Градските гълъби са по-адаптивни – те намират друга храна и не са зависими от храната, нужна на врабчетата. В градовете все повече виждаме и гларуси. Просто някои видове се възползват от промените в средата. Освен проблемите в градовете обезлюдяването на селата и липсата на домашни животни също е важен фактор за изчезването на врабчетата.

– Около Дунава, където има много комари, има ли повече врабчета?

– Други птици се хранят конкретно с комарите – бързолетите, и прилепите. Врабчетата като цяло са зърноядни, хранят се с насекоми, не с комари, а с малки паяци и щурци. Природата е намерила начин да търси баланс.

– У нас има пет вида врабчета – домашно, полско, скално, испанско и италианско. Каква е разликата между тях?

– Ако при наблюдение с бинокъл се вгледате по-внимателно, ще видите разликата в окраските. Разлики в размера няма. Домашното е най-разпространено – мъжкото има сив оттенък и черен лигавник. Полското е с черна точка на бузата. Испанското прилича на домашното, но темето му кафяво, гърдите – черни. Интересни места на наблюдение са щъркеловите гнезда, където често гнездят три вида – домашно, полско и испанско. В основата на щъркеловите гнезда най-често са испанските врабчета.

– Като изключим човека, кой е най-големият естествен враг на врабчетата в града?

– Котките са значим фактор при унищожението на дивите птици – но доколко са естествен враг, след като са повлияни от присъствието на хората. В градовете има малки ястреби, които се хранят с дребни птици.

– Коя поред кампания е „Ние броим врабчетата“, която се провежда през пролетта, и всеки ли може да се включи?

– Тази година ще се проведе 10-ото преброяване, а на 20 март ще обявим повече за кампанията – следете сайта ни bspb.org. Всеки може да участва – надяваме се да се включат повече хора, защото освен полезно, е забавно и интересно. Избираме сами мястото, което предпочитаме – трябва да отбележим дали е междублоково, къща с двор, площад, парк. В рамките на 10 минути записваме максималния брой птици, които сме видели, като е важно да ги разделим, доколкото можем. Полското е единственото с черна точка на бузата (мъжките и женските изглеждат по един и същи начин) , испанското и домашното имат различен цвят на темето. Книжките, които наричаме определители, съдържат описание на белезите на тези птици и посочват това, на което трябва да обърнем внимание.

– Китайците буквално избиват през 1958 г. над 2 млрд. врабчета, водени от грешна „селскостопанска“ политика. Какво е днес положението с врабчетата там?

– Има врабчета. Става дума за друг вид врабче – полското, то е понесло геноцида. Но за кратко там са разбрали, че не си правят услуга и че врабчетата са естествени и важни помощници на хората, че се хранят със скакалци и гъсеници. След като са избити врабчетата, земеделието им понася страхотни щети и настъпва тежък глад.

– Четох, че са купували 100 000 врабчета от Канада, СССР и Виетнам…

– Нямам такава информация. Но са ги оставили да се размножат, като им осигурят нужните условия, има и програми за интродукция – това позволява внасянето на птици от други места. Сега в България работим за египетските лешояди – внасят се птици от Испания или от различни паркове в Европа, за да се адаптират тук и да бъдат освободени впоследствие. Тук става дума за спасяване на вид. И в Китай се е случило нещо подобно, след като са осъзнали ролята на врабчетата за земеделието.

Ема ИВАНОВА