Сини треви,
нощен вятър гали.
Сън не ме лови –
мисли натежали.
Ситни сълзи
дъжд отново рони.
Спомен отпреди
често пак ме гони.
Сини треви,
нощем най-красиви.
Сън не ме лови
сред тревите живи.
Сини треви,
нощем в тях се взирам.
В лунните треви
себе си откривам.
И шепнат тази нощ тревите,
милват ме, а аз вървя.
Лутат се във мен мечтите
да се превърна във трева…
Иван Беловски
.
