В социалните мрежи все по-често се разпространяват силно емоционални видеа и снимки, представяни като автентични, но всъщност генерирани с изкуствен интелект. Такъв пример е видеото с бедстващи деца и животни, появило се след наводнението в курортното селище „Елените“ през октомври 2025 г., при което загинаха четирима души. Мнозина повярваха, че кадрите са реални, тъй като след подобни трагедии е трудно да се различи истина от манипулация.
На пръв поглед подобно съдържание не изглежда опасно, но целта на страниците, които го разпространяват, често е събиране на последователи и реакции. След достигане на определена популярност те могат да сменят темата си и да започнат да публикуват политическо или подвеждащо съдържание, или да бъдат продадени на бизнеси. В други случаи потребители, които реагират или коментират, получават лични съобщения с покани за услуги, продукти или онлайн инициативи, както се е случило с потребител във Фейсбук, получил покана за онлайн проповеди.
Как да разпознаете съдържание, създадено с изкуствен интелект?
Воден знак. Съдържанието, създадено с изкуствен интелект, може да се разпознае по няколко признака. Един от тях е наличието на воден знак – надпис или лого с името на приложението (Sora, Hedra, Veo и др.), с което е създадено изображението. При премахването му често остават замъглени или некачествени участъци.Това е малък надпис или лого, който се намира в долния ъгъл на видеото/снимката или се мести по екрана. Понякога водният знак е изцяло изрязан, но липсата му не означава, че кадрите са истински.
Неестествени детайли. Друг важен сигнал са неестествените детайли – прекалено „перфектни“ лица, липса на сенки, странно осветление, неправилно изобразени части от тялото или движения, противоречащи на физичните закони. В примера с видеото от „Елените“ дрехите са чисти, картината е твърде подредена, а автомобилът остава неподвижен въпреки силното течение. С усъвършенстването на изкуствения интелект, създадените от него кадри стават все по-трудно различими с просто око.
Важни събития. Фалшиви кадри най-често се появяват около бедствия, кризи, войни, избори и смърт на известни личности. При подобно емоционално съдържание е важно да се проверява дали за него съобщават надеждни медии.
Когато не са ясно обозначени, изображенията, генерирани с изкуствен интелект, подвеждат, подкопават доверието в информацията и могат да бъдат използвани за манипулация, като с развитието на технологиите се срещат все по-често.
Тази публикация е споделена в рамките на проекта „Factcheck.bg: Reboot in the Anti-Facts Age“, изпълняван от Factcheck.bg с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София и съфинансиран от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно позициите на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София (OSIS). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито OSIS носят отговорност за тях.
